Определение № 50005 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Апелативен съд [населено място], чрез процесуалния представител А. К. – съдебен администратор срещу определение от 12.05.2022 г. по в.гр.дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.248,ал.1 ГПК на ответника по въззивната жалба Апелативен съд София за допълване на решението от 16.07.2021 г. по в.гр.дело № 62/2021 г. на СГС в частта за разноските. Поддържаните основания за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд, че разноски в полза на ответника по жалбата с оглед изхода на делото не се дължат, ако същият е представляван в процеса от служител с юридическо образование. Сочи, че според трайната практика на ВКС независимо от това дали процесуалния представител на страната е на длъжност „юрисконсулт” или на друга длъжност с юридическо образование, след като той е осъществил процесуално представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че според практиката на ВКС стеснителното тълкуване на чл.78, ал.8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като „юрисконсулт”, при всички останали равни изисквания и съответствия. Сочи се, че правната норма на чл.32,т.3 ГПК дава възможност на страната да бъде представлявана от юрисконсулт или съдебни служители с юридическо образование, че общото между лице на длъжност „юрисконсулт” и служител на друга длъжност с юридическо образование при процесуалното представителство е, че и двамата са служители, двамата имат юридическо образование, двамата са упълномощени от представляващия страната и имат еднакви права като процесуални представители, че няма правна логика страната да бъде лишена от разноски, само защото лицето, което я е представлявало не е на длъжност”юрисконсулт”. Искането е да се отмени определението на въззивния съд в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което в полза на Софийски апелативен съд – ответник по въззивната жалба се присъдят направените разноски по делото за първоинстанционното и въззивно разглеждане. Ответникът по жалбата „Рем груп 1” ООД, чрез адв.Н. Г. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното определение в обжалваната част намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: За да остави без уважение молбата на ответника Софийски апелативен съд за допълване на въззивно решение от 16.07.2021 г. по в.гр.дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, съдът е приел, че молителят е представляван от служител с юридическо образование съгласно чл.32,т.3,пр.2 ГПК, а не от юрисконсулт, че разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК е изключителна и не може да се тълкува разширително, т.е. прилага се само, когато процесуалното представителство на страната се осъществява от юрисконсулт. Настоящият съдебен състав преценява за неправилни изводите на въззивния съд в обжалваното определение. Производството по в.гр.дело № 62/21 г. на Софийски градски съд е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца „Рем груп 1”ООД срещу решение от 12.11.2020 г. по гр.дело № 56832/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявени от „Рем груп 1”ООД [населено място] срещу Софийски апелативен съд искове с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сумите: 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, 2504 лв. мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до предявяване на иска; 10438.95 евро обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, 3694.71 евро мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до предявяване на иска. С първоинстанционното решение разноски в полза на ответника Софийски апелативен съд не са присъждани. С решение № 264817/16.07.2021 г. по в.гр.дело № 62/2021 г. Софийски градски съд след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД посочените искове са уважени както следва: Софийски апелативен съд е осъден на основание чл. 2б ЗОДОВ да заплати на „Рем груп 1”ООД сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане; 2. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД Софийски апелативен съд е осъден да заплати на ищеца сумата 499.71 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1000 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 03.10.2019 г. Със същото решение е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.дело № 56832/2019 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 1000 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва от 04.10.2019 г./ от предявяване на иска/ до изплащането, отхвърлен е искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата обезщетение за неимуществени вреди над сумата 499.71 лв. до 2504 лв., както и исковете по чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата 10438.95 евро, заедно със законната лихва, считано от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане и искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 3694.71 евро мораторна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 03.10.2019 г. Препис от въззивното решение е редовно връчен на Софийски апелативен съд на 30.07.2021 г. На 10.08.2021 г. по въззивното дело е постъпило искане от Софийски апелативен съд – ответник по предявените искове по чл.2б ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД и ответник по въззивната жалба на ищеца за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като се присъдят разноски по чл.78,ал. 3 и ал.8 ГПК за производството по делото пред първата и въззивна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени в размер по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На 20.08.2021 г. е подадена касационна жалба от ищеца „Рем груп 1” ООД срещу въззивното решение по в.гр.дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд, в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и чл.86,ал.1 ЗЗД и е образувано гр.дело № 4460/2021 г. на ВКС, IV г.о. С определение № 349/04.05.2022 г. по посоченото дело на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 264817/16.07.2021 г. по гр.дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната част. С определението разноски в полза на ответника по касационната жалба Софийски апелативен съд не са присъдени. Обжалваното с настоящата частна жалба определение на Софийски градски съд по в.гр.дело № 62/2021 г. е постановено на 12.05.2022 г. В хода на първоинстанционното и въззивно производство ответникът по предявените искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД Софийски апелативен съд е представляван от служител с юридическо образование и правоспособност – съдебен администратор в същия съд, упълномощен надлежно с пълномощно от представляващия съда председател, приложено на л.83 от първоинстанцинното дело. С молба, приложена на л.100 от първоинстанционното дело, преди съдът да даде ход на устните състезания в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2020 г. Софийски апелативен съд – ответник по исковете, чрез представителя по пълномощие е поискал присъждане на разноски по делото по чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/. В посоченото съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител отново е направил искане за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК. Както се отбеляза по-горе с решението на Софийски районен съд по гр.дело № 56832/2019 г., предявените искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД са отхвърлени и разноски по делото в полза на ответника Софийски апелативен съд не са присъдени. В производството по въззивно гр.дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд ответникът по въззивната жалба Софийски апелативен съд, чрез същия процесуален представител А. К. – съдебен администратор на САС е подал отговор на въззивната жалба, постъпил в съда на 29.12.2020 г. По въззивното дело на л. 30, преди протокола от проведено открито съдебно заседание на 20.04.2021 г. е приложена молба от Софийски апелативен съд, чрез процесуалния представител, с която е поискано да се присъдят разноски по делото на основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В открито съдебно заседание на 20.04.2021 г., на което въззивният съд е дал ход на устните състезания Софийски апелативен съд отново е заявил искане, чрез процесуалния представител за присъждане на разноски по делото. С въззивното решение от 16.07.2021 г. по в.гр.дело № 62/2021 г. на Софийски градски съд разноски в полза на ответника по въззивната жалба Софийски апелативен съд не са присъдени нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство. Такива разноски не са присъдени и с обжалваното определение от 12.05.2022 г. Като взема предвид изложените факти съдът намира, че молбата на Софийски апелативен съд за допълване на въззивното решение по в.гр.дело № 62/2021 г. на СГС в частта за разноските е основателна. Ответникът Софийски апелативен съд по предявените искове по чл.2б ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД и ответник по въззивната жалба не е представляван в първоинстанционното и въззивно производство от юрисконсулт, а от служител в съда с юридическо образование и правоспособност/удостоверение № 6601/30.10.1992 г., издадено от Министъра на правосъдието за успешно издържан теоретико-практически изпит – л.85 от първоинстанционното дело/ - съдебен администратор. Последният е упълномощен с писмено пълномощно от председателя на Софийски апелативен съд да осъществява процесуално представителство на съда по гр.дело № 56832/2019 г. на Софийски районен съд до приключването му във всички инстанции и това представителство е осъществено в хода на първоинстанционното и въззивно разглеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл.32,т.3 ГПК държавните учреждения, предприятията, юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат представлявани в съдебното производство от юрисконсулти или други техни служители с юридическо образование. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Според чл.78,ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба е нова – ЗИДЗОДОВ, с който е създадена ал.4-та на чл.10 ЗОДОВ е обнародван в Д.в.бр.94/29.11.2019 г. и е в сила от 02.12.2019 г. Съгласно пар.6,ал.1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ/обн.Д.в.бр.95/29.11.2019 г./ този закон се прилага за предявените искови молба, подадени след влизането му в сила. В случая исковата молба е подадена на 04.10.2019 г. – преди влизането му в сила. Съдът приема, че по заварените дела следва да намерят приложение разпоредбите на чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК, които са идентични по смисъл с новата разпоредба на чл.10,ал.4 ЗОДОВ. Освен това съдът взема предвид мотивите на определение № 2/20.04.2021 г. по т.дело № 1/2019 г. на ОСС на ГК на ВКС и ОСС I и II колегии на ВАС. С определението искането на главния прокурор на РБългария за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОСС от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по въпроса в хипотезите на чл.10,ал.2, респ. на чл.10,ал.3 ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл.205 АПК е представлявано в съдебното производство от юрисконсулт е отклонено. В мотивите на цитираното определение е прието, че съгласно § 6, ал.1 от ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 95 /29.11.2019 г.) новата алинея 4 на чл. 10 се прилага по делата, образувани по искови молби, подадени след влизането му в сила. Същото следва да е разрешението и за заварените дела с оглед вече изразената ясна воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време. Прието е, че след влизане в сила на чл.10, ал.4 ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по тях следва да намерят нормите на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10,ал.4 ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.32,т.3 ГПК предвижда възможност юридическите лица и едноличния търговец да осъществяват процесуално представителство по пълномощие по граждански дела чрез юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. И в двата случая се касае за служител по трудово или служебно правоотношение с юридическо образование, който заема длъжност „юрисконсулт” или друга длъжност. Разликата е, че за длъжността „юрисконсулт” задължително изискване за заемането й е наличието на юридическа правоспособност, докато при служителя с юридическо образование за заеманата от него длъжност е възможно такова изискване да не е въведено. Независимо от тази разлика процесуалното представителство по пълномощие от юрисконсулт на юридическо лице и едноличен търговец по граждански дела по съдържание и осъществяване в съдебното производство е идентично с процесуалното представителство, осъществено от друг служител с юридическо образование на юридическото лице и едноличен търговец. Поради това при благоприятен изход на спора за юридическото лице или едноличен търговец отговорността за разноски по чл.78, ал.8 ГПК, свързана с представителството от юрисконсулт в размер на възнаграждение, определено от съда по реда на чл.37 от Закона за правна помощ се прилага и за представителството, осъществено от друг служител с юридическо образование. Като взема предвид изложените съображения съдът приема, че в случая относно отговорността за разноски на ищеца при благоприятен изход на спора за ответника Софийски апелативен съд приложение намират разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, независимо, че процесуалното представителство по пълномощие на ответника по делото е осъществено от друг служител с юридическо образование в същия съд. Жалбоподателят Софийски апелативен съд – ответник по предявените искове по чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и ответник по въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното и въззивно производство по делото е представляван от надлежно упълномощен от председателя на съда служител в същия съд с юридическо образование и правоспособност – съдебен администратор и процесуалното представителство е осъществено. Искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което да се определи от съда по реда на чл.37 от ЗПП е направено своевременно от Софийски апелативен съд пред всяка от инстанциите – първа и въззивна. С оглед конкретния краен резултат по спора между страните, обективиран във въззивното решение в полза на ответника по въззивната жалба – Софийски апелативен съд се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Молбата на ответника по въззивната жалба Софийски апелативен съд за допълване на въззивното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е основателна. Като взема предвид разпоредбите на чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП в актуалната редакция и крайния резултат по материалноправния спор по делото съдът приема, че в полза на ответника по въззивната жалба Софийски апелативен съд следва да се присъди общо сумата 300 лв. – по 150 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивна инстанция. Обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по въззивната жалба Софийски апелативен съд за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като неправилно следва да се отмени. Въззивното решение в частта за разноските следва да се допълни, като в полза на Софийски апелативен съд следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о