Определение № 6212 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД, чрез адв. Иванова, против Определение №9621/19.03.2025г., постановено по адм. д. №10825/2024г. по описа на Административен съд - София град. Навеждат се доводи, че същото е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необосновано, като се иска отмяна му и връщане на делото в първоинстанционния съд за продължаване на производството по него. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски. В срока по чл. 232 от АПК е депозиран, чрез юриск. Славчева, писмен отговор от ответния административен орган - заместник-министъра на културата, със становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД срещу становище с изх. №СТ-84-370/01.10.2024г. на заместник-министъра на културата, с което е съгласувано задание за изготвяне на проект за Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 21662.4842.65, 21662.4842.66, 48393.4947.205, 48393.4947.206, 48393.4947.207, 00357.5022.253 и 00357.5022.254 за създаване на нов УПИ I-65, 66, 205, 206, 207, 253, 254 „за безвредно производство, складове, офиси и обществено обслужване“ в нов кв.1, м. „Икономическа зона Доброславци“, район „Нови Искър“, Столична община, с поставени към заявителя изисквания, и е прекратено производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспореното становище е позитивен за жалбоподателя акт, тъй като с него е съгласувано представеното от дружеството мотивирано предложение за изготвяне на ПУП – ПРЗ. Становището е издадено с основание по чл.84, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.80 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и по аргумент от чл.84, ал.14 от този закон не е от категорията актове, които подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК. На съдебен контрол по реда на АПК, в съответствие с чл.84, ал.13 и ал.14 от ЗКН, подлежат само отказите за съгласуване. При тези изводи приел жалбата за процесуално недопустима, оставил я без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратил. Така постановеното определение е законосъобразно. Изложените в него правни изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав. Административният съд правилно е приел, че в настоящия случай липсва годен за оспорване административен акт, предвид факта, че с процесното становище се съгласува проекта внесен от жалбоподателя. Същото не представлява отказ за съгласуване и по аргумент от чл.84, ал.14 от ЗКН не подлежи на съдебно оспорване. Във връзка с доводите по частната жалба и в допълнение, следва да се отбележи, че поставените в становището изисквания към заявителя, не му придават характер на отказ. Те само очертават кръг от действия, които заявителя следва да извърши, за да се гарантира изпълнението на специалната цел, поради която е въведена съгласувателната процедура по чл.80, ал.3 от ЗКН, а именно опазване на културното наследство. При липсата на годен за оспорване административен акт, подадената жалба правилно е преценена от административния съд като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. С оглед гореизложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция, на ответника следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, като за тях се осъди частния жалбоподател. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,