Определение № 1023 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 559/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора [населено място], против Определение № 1564/11.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1279/2024 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбите му – уважени. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по искова молба на К., подадена против АССГ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, изразяващи се със „злоупотреба с право, ограничаване на достъпа до правосъдие, бавене на делото, манипулация с представени сведения, лъжи, нарушени основни човешки права и право на ЕС“. С Разпореждане № 2290/27.11.2024 г. по настоящото дело, съдът е задължил К. да внесе държавна такса по сметка на съда и да представи в 7-дневен срок вносния документ, или да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса. Във връзка с горното, по делото е постъпило Заявление № 4112, подадено от Г. В. К. против разпореждането, с приложена към него Декларация за материално и гражданско състояние. С оспореното в настоящото производство определение, съдът, въз основа на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс, и на предоставената от Агенция по вписванията справка, приел, че имотното състояние на К. не може да обоснове необходимост от освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото. По отношение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ АССО приел, че служебно известно е на съда, че жалбоподателят води множество дела, в които са извършвани всички процесуални действия в рамките на административния процес и той е преминал през всички фази, поради което предоставянето на правна помощ на лице с опит от множество съдебни производства е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла, поради което и молбата му е оставена без уважение. Определението в частта, в която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл.23, ал.1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл.21, т.3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, предл. „последно“ препраща към тях. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Определението в частта, в която е отхвърлено искането на К. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е неправилно. Преценката дали едно лице притежава средства или не, с които да заплати дължимите такси за разглеждане на подадена от него жалба, следва да се направи по отделно за всеки конкретен случай. В случая се касае за лице, което от повече от осем години е задържано под стража, не работи, няма доходи, които да му позволят да заплати съответната държавна такса. В тази връзка е представена и декларация, отразяваща обстоятелства и данни, за невярното деклариране, на които лицето носи наказателна отговорност. Ето защо обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Г. В. К. бъде освободен от внасянето на държавна такса в съдебното производство по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение