Решение № 3668 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 289/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на Главна дирекция /ГД/ „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ /ЖСОБТ/ при МВР, чрез юриск. Каракашева, срещу Решение №1414 от 11.11.2025г. по адм. дело №638/2025г. на Административен съд – София област, с което е отменена негова Заповед №484з-2909/02.06.2025г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез юриск. Каракашева, че решението е неправилно - противоречи на материалния закон, постановено е при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Л. В. Д., чрез адв. Апостолова, в писмен отговор и в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. Съдебното производство по постановяване на процесното решение има за предмет Заповед № 484з-2909/02.06.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, с която, на основание чл. 204, т.3, чл. 197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на Л. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение - полицай в група 05, на сектор 02 „Патрулно постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление - София към ГД „ЖСОБТ“ при МВР. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 и срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но в противоречие с материалния закон. За да стигне до тези изводи, съдът установил, че със Заповед № 484з - 1555 от 28.03.2025 г. на ВПД директора на ГД "ЖСОБТ" при МВР, връчена на Д. на 28.03.2025 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, спрямо нея е образувано дисциплинарно производство, въз основа на Предложение рег. № 6809р-12756 от 28.03.2025 г. на началника на ЗЖУ - София. В Предложението е посочено, че съгласно утвърден график за времето от 08.00 ч. на 27.03.2025 г. до 08.00 ч. на 28.03.2025 г., оперативни дежурни служители в отдел „Оперативен - дежурен център“ към ГДЖСОБТ, на адрес гр. София, бул. „Патриарх Герман“ № 202 в сградата на културния дом на вторият етаж са инспектор О. А. С. - полицейски инспектор III степен и младши експерт Б. Р. А. - младши оперативен дежурен в отдел „Оперативен дежурен център“ при ГДЖСОБТ. На 27.03.2025г. около 21.10 ч. по време на дежурството на инспектор О. А. С., същият е получил обаждане по телефона от Л. Д., която в този момент не е била на работа. Инспектор С. е отключил входната врата на културния дом, като в този момент Д. се засилва и изритва с крак стъклопакета в долната част на входната врата на културния дом, като го чупи. С. я стиска силно за краката, като служителката продължава да се опитва да рита по стъклопакета. Служителката нанася множество удари със свободните си ръце, като в едната държи мобилен телефон и продължава да удря С. по главата, като той получава хематом на лявата скула, синини по лицето, нараняване на лявата вежда, устните и зъбите. С. докладва за случая на директора на дирекция „Жандармерия“ при ГД „ЖСОБТ“. На място са се отзовали служителите на дирекция „Жандармерия“ – ГД „ЖСОБТ“ Д. В. и Р. Н., които оказват съдействие за успокояване агресивното поведение на Д.. За случая са били уведомени ръководството на ЗЖУ София и на отдел ОДЦ, дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР и служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Д. е тествана за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробата за алкохол е била положителна с резултат 1.09 промила алкохол в издишания въздух. Пробата за наркотични вещества е била отрицателна. На инспектор О. С. е извършен медицински преглед в МИ на МВР и допълнителен преглед в УМБАЛ - „Пирогов“ с основна диагноза МКБ [номер]. Младши инспектор Л. Д. е била задържана със заповед за задържане, като впоследствие е била освободена. Във връзка с образуваното дисциплинарно производство Д. е представила писмени обяснения с вх.№ 484000-2248/02.04.2025 г., в които твърди, че в основата на инцидента са личните й отношения с О. С., като оспорва, че е счупила стъклото на входната врата, както и станалото между тях след това. Оспорва обстоятелството, че е управлявала автомобила след употреба на алкохол. Заявява, че е била жертва на домашно насилие от страна на С. и това е провокирало посещението й на културния дом по време на дежурството на О. С. с намерението да му върне личните вещи и да вземе ключа за дома на майка си в гр. Самоков, където са живеели. Твърди, че на 10.09.2024 г. С. й е нанесъл побой, за което представя снимки. След този инцидент е ползвала отпуск по болест, за да не я виждат в такъв вид на работното й място. За резултатите от дисциплинарното производство е била изготвена обобщена справка с предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, изразяващи се във виновно нарушаване следните разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“. Поведението на младши инспектор Л. В. Д. не съответства на дължимото такова от служител на МВР и е в противоречие с разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР - „Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. Към дисциплинарното производство са приобщени разпечатки на три сайта, в които на 14.04.2025г. и 15.04.2025г. излизат публикации със заглавия: “Ревност и насилие в МВР; “Ревност в Жандармерията: Полицайка напада колегата си по време на дежурство“; “Жандармерист пребит от гаджето си полицайка, докато е на пост“. Срещу становището е било депозирано възражение от Д. с вх. № 484000-3450/20.05.2025 г., в което заявява, че не е съгласна с направените изводи от комисията и желае да бъде изслушана от дисциплинарно наказващия орган. Оспорената заповед е издадена и в нея подробно са обсъдени обясненията на санкционирания служител. Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът извел правни изводи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл.210, ал.1 от ЗМВР и срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, но приема, че същата е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК). Счел, че не са доказани по безспорен и категоричен начин всички елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Липсвали преки доказателства относно авторството на част от вменените действия (счупване на стъклопакета), като свидетелските показания са косвени, а видеозаписът е изключен от доказателствата. Поради това посочва, че не може да се приеме за установено по несъмнен начин пълното фактическо обвинение. На следващо място приема, че не е доказано наличие на квалифициращия признак „уронване престижа на службата“. Жалбоподателката не е била на работа и не е била в служебно облекло, а липсват доказателства за реално накърняване на обществения авторитет на МВР. Самото узнаване на случая от трети лица според съда не е достатъчно, за да обоснове този извод. Констатира, че административният орган не е изяснил напълно релевантните факти, като не е обсъдил защитната теза на служителя, включително твърденията за предходни лични отношения и евентуално домашно насилие. Това представлява нарушение на принципа на обективност и пълнота на доказването. На следващо място, съдът приема, че деянието, макар и дисциплинарно нарушение (агресивно поведение), не съставлява „тежко нарушение“, обуславящо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, а подлежи на санкциониране по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Установява и нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като при определяне на наказанието не са съобразени конкретните обстоятелства, тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя, а мотивите са формални и бланкетни. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Д., с които същата извършва цитираните в заповедта нарушения и правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР, при наличие на данни за извършени от касатора тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, същата е запозната с нея и с правата й по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. На оспорващата е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителката е запозната и са приети писмените й обяснения, на които също е направен анализ. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, като при определяне на вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че процесната заповед е несъответна на материалния закон. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В конкретния случай доказано са налице кумулативно и двете предпоставки за налагане на дициплинарното наказание. Фактическият състав на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с т. 15, т. 19, т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е осъществен с факта, че на 27.03.2025г., в извънработно време, Д., която е държавен служител в МВР, е проявила агресивно и неморално поведение, включително след употреба на алкохол, спрямо друг служител, изпълняващ служебните си задължения. Това поведение е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. Деянията й са станали достояние на други служители, съдебни лекари, полицаи при ОПП – СДВР, СРП, както и средствата за масова информация, което е довело до накърняване на доверието в полицейската институция, до уронване авторитета и престижа на МВР. Горното е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Извършеното от Д. е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение, предвиждащи служителят да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, и това е довело до уронване на престижа на службата. Съгласно т. 11 от Етичния кодекс, тези правила се прилагат както в работно, така и в извънработно време. В тази връзка неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че извънработното време и липсата на униформа намаляват тежестта на нарушението. Напротив, служителите на МВР са длъжни да поддържат поведение, съответстващо на закона и морала във всички случаи - както в работно, така и в извънработно време. Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс, с който Д. е запозната, обуславят квалификацията на поведението й като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) № 3 от 2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност". Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от обстоятелството, че действията на Д. не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същата нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното й наказание е законосъобразно. Деянието е станало достояние на пристигналите на място служители на реда, на медицински лица, а чрез медиите и на широката общественост, с което е увредено доброто име на институцията. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с мотиви относно тези обстоятелства, включително, че на служителя не са налагани дисциплинарни наказания, като наложеното наказание се явява съразмерно, с оглед на поведението на Д., тежестта на нарушението и настъпилите последици от него. Съгласно приложения чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, нейната деятелност законодателно е квалифицирана като "тежко нарушение на служебната дисциплина", за което се налага наказание "уволнение", като същото е установено, както от обективна, така и от субективна страна. В случай на доказване, че служителя е извършила нарушения по смисъла на цитираните в заповедта разпоредби, законодателят не предвижда правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание, а именно по реда на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, както неправилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Постановеният административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на ВПД директора на ГД "ЖСОБТ" при МВР за прекратяване на служебното правоотношение на Л. Д. да се отхвърли, като неоснователна. При този изход на делото, следва да се присъдят своевременно претендираните от касатора разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, които този съдебен състав определя в размер на по 60,00 /шестдесет/ евро за всяка от инстанциите или общо в размер на 120,00/сто и двадесет/ евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощи и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение,