Определение № 63 от 22.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 908/2015 г.

Настоящото производство е образувано по повод определение на председателя на Районен съд /РС/ - Сливен, по нохд №1908/2014г. за преценка основанията за промяна на подсъдността, в чл.43, т.3 от НПК. В съдебния акт от 03.06.2015г. са изложени съображения, че с оглед отвеждането на съдии, обосновано от законовите предпоставки на чл.29, ал.2 от НПК, е изчерпан щатният състав на компетентния орган. В писмено становище, прокурор от ВКП аргументира позиция за наличие на условията, регламентирани в чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на делото. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки се със съдържанието на определението на РС-Сливен и с материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: В хода на образуваното срещу Т. Г. Т. и Г. К. Г. производство по нохд №1908/2014г., по описа на Сливенски РС, определените докладчици са констатирали, че с писмени молби от 23.03.2015г. и 03.04.2015г., подсъдимите лица са направили искане за отвод на всички съдии от първостепенната и въззивна инстанция, с аргумент, че срещу посочените институции е заведено дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ – обстоятелства, индициращи на налични предпоставки по чл.29, ал.2 от НПК и създаващи съмнения за предубеденост на решаващия орган. За обезпечаване на изискуемата се от чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и на основните свободи безпристрастност при реализиране на правосъдието, съдиите са се отвели от разглеждане на наказателното дело. Видно от приложения съдебен акт от 03.06.2015г. след направените отводи е изчерпан щатният състав на РС-Сливен, което е мотивирало направеното искане за промяна на подсъдността. Настоящият съдебен състав намира искането за основателно. Фактическите изводи, базиращи се на материалите по делото и сочещи на процесуална недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от Сливенски РС, поради извършена съдопроизводствена дейност, субсумираща се от чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 от НПК, последица от която е изчерпването на щатния състав, обуславят необходимост от промяна на местната подсъдност по нохд №1908/2014г. За бързото и своевременно обезпечаване на присъствието на подсъдимите и останалите участващи лица при осъществяване на предстоящите процесуални действия в наказателното производство, и с оглед фактите по делото за тяхното местоживеене, като компетентен да се произнесе по настоящия казус, ВКС определя РС – Стара Загора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, счита че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК, поради което