Решение № 3951 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р. М., чрез адв. С. Мехмед, срещу Решение № 1789/04.09.2025 г., постановено по административно дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания, относими към чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Кърджали, чрез гл. юрк. З. Белева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение № 1789/04.09.2025 г. по административно дело № 454/2025 г., Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на С. Р. М. против Решение № 2153-08-241 от 07.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане № РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на С. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане за периода месец 05.2025 г. - сумата в размер на 1077.00 лева – главница, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с Разпореждане № РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на С. Р. М. е било разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 27.03.2019 г. до 17.09.2022 г., в размер на 25216.93 лева, от които главница 17799.87 лева и лихви – 7417.06 лева. Изложени са били мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол №КВ-5-08-01777041/06.01.2025 г., в който е било прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и нямало качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Прието е било, че поради тази причина С. Р. М. е нямала право на парично обезщетение за периода от 17.03.2019 год. до 17.09.2022 год. вкл., тъй като не е отговаряла на условията на чл.10, ал.1, чл.48а и чл.52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно - не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 13.03.2019 год. до 20.09.2022 год. Предвид изложеното, с разпореждането е било прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период, ведно с дължимите лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Разпореждането е било обжалвано от С. Р. М. в срок пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, с жалба Вх.№1012-08-112 от 18.02.2025 г. С Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на С. Р. М. против Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали е била отхвърлена, като неоснователна. Посоченото разпореждане е влязло в законна сила на 16.04.2025 г. Впоследствие, с Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.5 от КСО е било разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на С. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на 1077.00 лева за периода месец 05.2025 г. В административния акт са били изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 год., издадено на основание чл.114, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което С. Р. М. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на 25216.93 лева, от които 17799.87 лева - главница и 7417.06 лева - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е било също, че към 02.06.2025 год. е била погасена част от задължението на лицето, в размер на 1826.98 лева, представляващи главница. Отразено е било също, че към 02.06.2025 год., задължението на лицето е в размер на 24095.53 лева, от които 15972.89 лева - главница, 7417.06 лева - лихва и 705.58 лева - допълнително начислена лихва до датата на издаване на настоящото разпореждане. Против разпореждането е била подадена в срок жалба от С. Р. М., до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-316 от 10.06.2025 г. С Решение № 2153-08-241 от 07.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на С. М. против Разпореждане №РП-3-08-01918333 от 02.06.2025 г., издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, е била отхвърлена, като неоснователна. В акта са изложени мотиви, че въз основа на извършена проверка, която да установи дали за периода от 13.03.2019 г. до 20.09.2022 г., лицето С. Р. М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. По този повод, на основание чл.108 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице С. Р. М., завършила с Констативен протокол № КВ-5-08-01777041 от 06.01.2025 г. При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че С. Р. М. не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода 13.03.2019 г. – 20.09.2022 г. Въз основа на описаните констатации в Констативния протокол №КВ-5-08-01777041 от 06.01.2025 г., контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01777046 от 06.01.2025 г. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01777049 от 06.01.2025 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице С. Р. М., [ЕГН], за периода 13.03.2019 г. - 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 г. – 20.09.2022 г., с код за вид осигурен „13“ /за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители/, както и да се заличи история на осигуряването за периода, за който е било заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, а именно за периода от 13.03.2019 г. до 20.09.2022 г. Констативният протокол и издадените задължителни предписания са били връчени на С. Р. М., като същите не са били обжалвани и са влезли в законна сила, поради което представляват стабилни административни актове. В мотивите към решението е било посочено, че на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 г., с което на С. Р. М. е било вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 27.03.2019 г. до 17.09.2022 г., в размер на 25216.93 лева, от които 17799.87 лева главница и 7417.06 лева дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, с мотив, че С. Р. М. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО, за отпускане на заявеното парично обезщетение. Издаденото разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с Решение №2153-08-105 от 17.03.2025 г. е отхвърлил жалбата и потвърдил същото, като законосъобразно. Оплакванията в касационната жалба са бланкетно заявени и се акцентира върху нарушението на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение, които настоящият състав на съда намира за неоснователни. При правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които касационната инстанция изцяло споделя. Спрямо относимите факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно законосъобразността на оспорвания административен акт. Спорът по делото се концентрира върху въпроса - ликвидни и изискуеми ли са сумите за прихващане, насрещни между страните ли са вземанията, след като разпореждането от 05.02.2025 г. е било оспорено по административен, но не и по съдебен ред, поради което е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО. Размерът на удръжките е върху цялото вземане, съгласно разпоредбата на чл. 114а от КСО. От представените по делото доказателства е видно, че спрямо касатора е налице влязъл в сила административен акт – Разпореждане № РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 г., който се ползва със стабилитет. С разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, посочена като основание за издаване на разпореждането от 02.06.2025 г., прихващането е посочено като един от способите за принудително изпълнение спрямо изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. След като е налице изискуемо вземане, съобразно влязлото в сила Разпореждане № РВ-3-08-01841945 от 05.02.2025 г. и липсва доброволно плащане на задължението от страна на касатора, приложението на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО за извършеното прихващане е законосъобразно. Това са били и съображенията на директора на ТП на НОИ – Кърджали да отхвърли подадената пред него жалба, а също и на административния съд, чието решение е предмет на настоящия инстанционен контрол. Следователно, едно от условията за извършване на прихващането е задължението да е изискуемо, т.е. същото да е установено по основание и размер с влязъл в сила акт. Прихващането е способ за погасяване на публичното задължение по смисъла на чл. 168 от ДОПК. Само изискуемо вземане на държавното обществено осигуряване, установено по надлежния ред с влязъл в сила административен акт по чл. 114, ал. 3 от КСО, може да бъде прихванато с вземането на осигуреното лице за бременност и раждане. Както правилно е установил първоинстанционният съд, вземането на държавата в случая е установено с влязъл в сила административен акт, тъй като разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО е влязло в сила. Нормата на чл. 114а, ал.1 от КСО допуска налагането на запори по реда на ДОПК и ГПК, и извършването на други удръжки /прихващане/ върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към ДОО и задължения за издръжка. В конкретния случай е неприложима общата забрана по чл.213, ал.2, т.1 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията за социално осигуряване. Предвид горното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в полза на ответната страна е основателна, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, те следва да са в размер на 50,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 – во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,