Решение № 8849 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 37371/12.11.2025г. постановено от Административен съд София- град (АССГ) по адм. д. № 2057/2024г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-220-2600/1190/19.12.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърденията са, че съдът неправилно е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на административния акт. Случаят касаел застъпване на площи, заявени от повече от един кандидат, поради което административният орган е отказал подпомагане на всички кандидати. В тази връзка се подържа, че административният орган не разрешава спорове за материално право и не е компетентен да прави преценка на представените от кандидатите документи, доказващи наличието на правно основание за ползване на парцелите. Моли обжалваното решение да се отмени, като вместо него да се отхвърли жалбата срещу УП изх. № 02-220-2600/1190/19.12.2023г. Претендира разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. М. Гочева. Ответникът по касацията „БИО ФРУТ-2014“ ЕООД подържа неоснователност на касационата жалба. Твърди, че уведомителното писмо не е било надлежно връчено на дружеството. Подържа още, че при установяване на двойното застъпване на площи дружеството не е било поканено да представи документи, поради което счита, че е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли за отхвърляне на касационната жалба и претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. М. Стоянова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че „БИО ФРУТ-2014“ ЕООД подало заявление за подпомагане с УИН [заличен тест] по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017г. С УП с изх. № 02-220-6500/1190/31.01.2021г. не е призната цялата искана от дружеството сума и са извършени намаления в размер на 25431.85 лв. по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и по СП, МЗП. Частта, в която не е призната цялата искана от дружеството сума и са извършени намаления в размер на 25431.85 лв. по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и по СП, МЗП от УП с изх. № 02-220-6500/1190 /31.01.2021г. е била отменена с Решение № 5457/23.08.2023г., постановено по адм. дело № 2395/2021г. по описа на АССГ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото Заявление за подпомагане с УИН [заличен тест]. С процесното УП изх. № 02-220-2600/1190/19.12.2023г., в таблица 1 са посочени констатираните несъответствия по СЕПП,СПП, ЗДП, и др., вследствие извършени административни проверки, както и проверки на място. В таблицата е посочено, че от заявените БЗС 48948-289-26-1, 48948-378-3-3, 48948-379-1-4, 48948-381-5-1, 48948-381-6-1, 48948-381-7-1, 69818-28-1, недопустими за подпомагане са 11.58 ха, с оглед на това, че от жалбоподателя не са представени доказателства за правното основание за ползване на земите с оглед констатирани застъпвания с други земеделски производители (ЗП), поради което в таблица 14 е посочено намаление на заявената сума по заявлението в размер на 25431.85лв., и на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията е отказано изплащането на тази сума. За да отмени процесното УП изх. № 02-220-2600/1190 /19.12.2023г. административният съд приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по разрешаване на двойното застъпване по реда на приложимия за случая чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /редакция 2017/. Съдът констатира, че Уведомително писмо с изх. № 01-163-2600/640 от 08.11.2017г., с което ДФЗ твърди, че уведомява жалбоподателя за констатираните застъпвания, не е получено надлежно от дружеството, поради което неправилно Разплащателната агенция му налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (OB L 181 от 20.06.2014г. и отказва да му изплати субсидия за застъпените площи. В тази връзка съдът посочва, че уведомителното писмо за констатираните застъпвания не е връчено нито на управителя на дружеството, нито на негов служител, доколкото са представени доказателства, че дружеството няма назначени лица и не имало и през 2017. Ответникът не представя безспорни доказателства, че дружеството лично или чрез упълномощен негов представител получава това писмо. Писмото е връчено на непознато лице и не са спазени изискванията за редовно връчване на писмото за констатираните застъпвания. От друга страна административният съд, въз основа на събрани по делото доказателства- договор за наем на земеделски земи от 11.12.2014 г. вписан в Службата по вписвания въз основа на който дружеството ползва отказаните му имоти, 10 броя справки за декларирани имоти и справка за дружеството от имотния регистър, достига до извод за нарушаване на чл. 36 от АПК. Според съда приетите по делото съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея не могат да санират допуснатите процесуални нарушения от страна на органа. Настоящият състав на ВАС намира, че Решение № 37371/12.11.2025г. постановено от АССГ по адм. д. № 2057/2024г. е частично недопустимо. Видно от първоначалната жалба на „БИО ФРУТ-2014“ ЕООД Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1190/19.12.2023г. е обжалвано само в частта, в която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 4705,83 лв., по СПП в размер 58,19 лв., по ЗДП в размер на 1879,85 лв., по СПК в размер на 6057,72 лв. и по СП основна 11255,91 лв. Решаващият съд обаче приема, че уведомителното писмо е оспорено в цялост и с диспозитива на Решение № 37371/12.11.2025г. постановено от АССГ по адм. д. № 2057/2024г. отменя административния акт изцяло. Следователно, съдебното решение е недопустимо в частта, в която съдът се произнася извън очертания в жалбата петитум, описан по-горе. В тази част решението на АССГ следва да бъде обезсилено и производството по делото -прекратено. В останалата част обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът събира относимите за спора доказателства, но неправилно ги интерпретира, поради което достига и до неправилни крайни изводи. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в приложимата редакция Разплащателната агенция (РА) намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Анализът на цитираната разпоредба в съвкупност с чл. 41, ал. 4 и 5 ЗПЗП налага извода, че релевантните обстоятелства в конкретното производство са наличие на правно основание за ползване на земеделска земя, установено по надлежния ред, а не фактическо ползване на същата. Следователно, административният орган следва да установи от базата данни на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, а не да извършва проверки на място и да установява реалното ползване. Последното би могло да бъде предмет на изследване в друго административно производство. Редът за отстраняване на установените застъпвания е обективиран в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. в редакция ДВ, бр. 43 от 30.05.2017 г., в сила от 12.05.2017 г., според който Разплащателната агенция изпраща уведомителни писма на кандидатите за установените застъпвания по отношение на парцели, които са заявили. Уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Кандидатите, получили уведомителни писма за установени застъпвания, могат да получат от отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане“ (ОПСМП) към съответната областна дирекция на ДФЗ (ОД на ДФЗ) карта за всяко установено застъпване. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5/27.05.2009г. в приложимата редакция, в случаите по ал. 1 кандидатите за подпомагане трябва да се явят в съответния ОПСМП в срок до 20 работни дни от получаване на уведомителните писма, но не по-късно от 1 декември в годината на кандидатстване. Ако някой от кандидатите за подпомагане не се яви в този срок, Разплащателната агенция му налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181 от 20.06.2014 г.), след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва да му изплати субсидия за застъпените площи. Разпоредбата на ал. 5 от цитираната разпоредба указва начина на съобщаване на уведомителното писмо за започналото производство по отстраняване на застъпванията – по реда на АПК. Доколкото обаче се касае за съобщение /писмо/ от 2017г., преди промените на АПК (ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 10.10.2019г.) и въвеждането на разпоредбата на чл. 18а, както и за съобщение на страна - юридическо лице, приложение в случая намират разпоредбите на глава шеста "Съобщения и призовки" на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. По делото се установява, че с писмо изх. № 02-220-260/963/30.08.2017г., адресирано до настоящия касационен ответник „БИО ФРУТ-2014“ ЕООД, дружеството е уведомено относно започване на процедурата по изясняване на т.н. застъпвания. Установява се още, че писмото е изпратено на [адрес], което е и адреса на юридическото лице според справка от Търговския регистър /л.107/. Спор по отношение на този адрес няма. С оглед на това, за да е валидно връчването на писмото е необходимо същото да е направено на посочения адрес. В случая това е спазено - съобщението е връчено именно на горепосочения адрес. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК "връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Видно от приложните на л. 24 и л. 179 от адм. д. № 2057/2024г. обратна разписка от „Стар пост“ същите са били получени от Л. С. на 21.09.2017г. в 18 часа. и на 14.11.2017г. в 17 часа. В обратните разписки не е посочено дали С. е работник /служител/ на дружеството, както и липсва посочена неговата длъжност. Законът не въздига като императивно изискване посочването на трите имена на получателя и длъжността на получателя, а като гаранция за редовност на връчването, т. е. необходима и достатъчна информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежно извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. При удостоверяване на връчването, връчителят няма задължение и да проверява верността на изявленията на получателя относно заеманата длъжност и качеството, в което последният получава съобщението. Лицето, което оспорва редовността на връчването е този, който трябва да докаже, че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е негов работник или служител. В случая с жалба е направено именно такова възражение относно редовността на връчването на писмо изх. № 02-220-260/963/30.08.2017г. Като доказателство за тези факти и обстоятелства по адм. д. № 2057/2024г. справки за актуалното състояние на действащите трудови договори на служителите на „БИО ФРУТ-2014“ ЕООД /л. 120/, от която справка е видно, че към 30.04.2024г. няма регистрирани трудови договори. Липсва обаче аналогична справка за 2017г., който период е относим към предмета на изследване по настоящето дело. От друга страна обаче, оспореното УП с изх. № 02-220-2600/1190/19.12.2023г. е получено отново от Л. С. на 22.12.2023г., като този път е отбелязано „служител“. Следователно, оспорването на редовността на връчването на писмо изх. № 02-220-260/963/30.08.2017г. не е успешно. Предвид редовното съобщаване на писмо изх. № 02-220-260/963/30.08.2017г. и последвалото бездействие от страна на представляващия дружеството, то по силата на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. в хипотезата ако някой от кандидатите за подпомагане не се яви в този срок, Разплащателната агенция му налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181 от 20.06.2014г.), след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва да му изплати субсидия за застъпените площи. На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че не е налице съществено процесуално нарушение, противно на становището на първоинстанционния съд. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било допуснато, то крайния резултат би бил друг. По първоинстанционното дело са приети като доказателства договор за наем на земеделски земи от 11.12.2014 г. вписан в Службата по вписвания въз основа на който дружеството ползва отказаните му имоти, и 10 броя справки за декларирани имоти, както и справка за дружеството от имотния регистър, от която е видно, че имотите са ползвани на база на договор за наем от 2014, който е вписан в службата по вписвания и до 2019 г. Според АССГ ако е дадена възможност на дружеството да представи доказателства за ползваните от него имоти и за правното основание на база на което ги ползва, то крайния резултат от процедурата по чл. 17 от Наредба № 5/2009г. е щял да бъде различен. Това становище на първоинстанционният съд не се споделя от настоящия касационен състав. Изводът на решаващия съд не кореспондира с представените доказателства. От приобщените доказателства по делото нито едно не е относимо към заявените БЗС 48948-289-26-1, 48948-378-3-3, 48948-379-1-4, 48948-381-5-1, 48948-381-6-1, 48948-381-7-1, 69818-28-1, за които е установено застъпване. Представеният договор за наем/л. 232-239/ касае имоти в същото населено място, но други физически блокове /блокове 55 до 59/. Справките от ДФЗ за декларирани имоти касаят същото място, същият физически блок, но различни парцели от 48948-379-1-4. Изводът за неотносимост на доказателствата не се променя и от представената справка от Агенция по вписвания /л. 133-144/. Напротив, от изслушаната и прието по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че по отношение на горецитираните БЗС са налице застъпвания, с конкретно посочени параметри и заявители за подпомагане. Най-после не е налице установеното от административния съд нарушение на чл. 36 АПК, в частност служебно събиране на доказателствата от страна на административния орган. В случая именно в изпълнение на принципа на служебното начало /чл. 9 / и задължението по чл. 36 АПК административният орган установява двойно декларирани /застъпени/ имоти и преминава към процедурата за разрешаване на застъпванията. В заключение касационният състав намира, че оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1190/19.12.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Подадената жалба от „БИО ФРУТ-2014“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. Същата следва да бъде уважена в размер на 150 евро в съответствие с чл. 228, във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за всяка една инстанция или общо 300 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение