Определение № 908 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Е. Ц., от [населено място], чрез нейния пълномощник срещу определение № 34592/22.10.2025 г. по адм. д. №10141/2025 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на район "Панчарево"-Столична община чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от частната жалбоподателка с правно основание чл. 256 АПК против кмета на район Панчарево. В иска се сочи, че ответната страна бездейства като не издава акт за спиране, забрана за ползване, достъп и премахване на констатирани незаконни строежи в имот с [идентификатор] в [населено място], непроизнасяне за достъп до административна преписка и др. Моли се съдът да установи бездействието на кмета на район Панчарево и го задължи да извърши нужните правни и фактически действия по констатиране на нарушенията, за които е сезиран. Изрично се сочи съдът да определи срок за изпълнение на процедурата по издаване ИАА за премахване на незаконно изградените съоръжения и изкуствено осветление, както и по преместването на караваната, находяща се в съседния имот. С допълнителна молба ищцата е оттеглила иска си в частта, с която моли съда да определи срок за изпълнение на процедурата по издаване ИАА за премахване на незаконно изградените съоръжения и изкуствено осветление, както и по преместването на караваната, като вместо това да се приеме, че моли съдът да задължи компетентния орган да изпълни задълженето си по ЗУТ като определи срок за извършване на обстоятелствена проверка на терен както по документи и снимков материал за конкретно установяване и документиране на реализирниет в УПИ -VIII-58-59 СО, СМР и изградени без изискуемите разрешения съоръжения, изброени в 7 /седем/ точки. Моли съдът да прогласи решение, с което да задължи ответника официално да документира констатациите си, за което ищцата да бъде уведомена, да го задължи да стартира процедура за забрана ползване, достъп и премахване на констатираните изградени незаконосъобрано съоръеие съгласно правомощията си по чл. 223 от ЗУТ, което е предвидено в закона. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане предявения иск и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от депозираната жалба пред административния орган, както и от искането в молбата, по повод на което е образувано настоящото производство се претендира неизпълнение на правно, а не на фактическо действие - издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, алтернативно констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, а задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административни актове, не са предмет на защита по чл. 256 АПК. Така постановеното определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: При постановяване на същото административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми като е изложил верни правни изводи. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган или неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона е уредена в разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответния административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. В случая административният орган не бездейства, а е предприел определени действия. С предписание № 2-ГР94-795/01.08.2025 г. са предприети действия за съставяне на констативни актове по реда на ЗУТ за изпълнено насипване и прокарване на канализационно отклонение в [имот номер], [населено място]. С констативните актове е образувана процедура по чл. 225а от ЗУТ за премахване на строежите. На следващо и определящо за изхода на делото място, са правилните фактически установявания и правни изводи на съда за липсата на правен интерес за Г. Ц. за водене на процесния иск по чл. 256 от АПК, които настоящият касационен състав споделя напълно. За да е налице правен интерес от търсената по чл. 256 АПК защита следва да е налице бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт или неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича прякопо силата на закон. Обосновано е прието от съда, че искането е за издаване на административни актове. От обстоятелстената част на исковата молба изрично се претендира съдът да прогласи решение, с което да задължи ответника официално да документира констатациите си, за което ищцата да бъде уведомена, да го задължи да стартира процедура за забрана ползване, достъп и премахване на констатираните изградени незаконосъобрано съоръжения съгласно правомощията си по чл. 223 от ЗУТ, което е предвидено в закона. В случая защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима, тъй като по същество се претендира постановяване на волеизявление от административния орган в смисъл на постановяване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 ЗУТ. Отказът за издаване на такива актове, за които административният орган действа служебно, а не по жалба на определено лице, не представлява бездействие или неизвършване на фактическо действие, които да произтичат по задължение, следващо са по закон. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, като цитираното в частната жалба определение е изолиран случай. Предвид изложеното, като е приел предявеният с правно основание чл. 256 АПК иск за недопустим и е прекратил производството по делото, съдът е постановил определение в съответствие с материалния и процесуалния закон. Поради това обжалваното прекратително определение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на район "Панчарево"-Столична община следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,