Определение № 60373 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4115/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. №9293/13.05.2019г., подадена от С. К. С., чрез адвокат Г., срещу определение от 16.01.2019г. по в.ч.г.д.№2861/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса по касационна частна жалба вх.№17727/15.10.2018г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като твърди че при постановяването му съдът не е направил преценка на личността и конкретните възможности на задълженото лице, затрудненията пред които е изправено, както и последиците за живота и здравето му. Твърди, че изводът на съда, че таксата не е висока и не би следвало да затрудни жалбоподателя, без изследване на социално-икономическото му състояние е погрешно и препятства достъпа му до правосъдие. Сочи, че при постановяване на определението не е отчетен факта, че жалбоподателят спи във фургон и не разполага със средства за задоволяване на екзистенциалните си потребности от храна и лекарства /допълнително е наложен запор на пенсията му по ДОПК до минимума от 250лв/. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С. К. С. е подал частна касационна жалба вх.№17727/15.10.2018г. против въззивно определение на Софийски апелативен съд №2590/13.08.2018г., постановено по частно гр.д. № 2861/2018 г. С разпореждане от 17.10.2018г. администриращият съд е оставил без движение частната касационна жалба с указание да се представят доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС. С молба вх.№20277/18.11.2018г. С. С. е направил искане за освобождаването му от заплащане на дължимата за производството пред ВКС държавна такса, поради липса на средства. С разпореждане от 21.11.018г. на молителя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. Такава е депозирана с молба вх.№690/15.01.2019г. В същата молителят е посочил, че е семеен с влошено здравословно състояние; не притежава недвижими имоти поради отчуждаването им; притежава лек автомобил /не е описан/, за който е направил отбелязване че не е в движение; декларирал е доход от пенсия в размер на 250лв., като е посочил че горницата се удържа от НАП и е посочил, че има регистрирана фирма като едноличен търговец, която е без дейност. Въз основа на същата, с определение от 16.01.2019г., съдът е оставил искането без уважение. Подадената частна жалба е основателна. За да бъде уважена молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимите за производството държавна такса и разноски. Съгласно разясненията дадени в ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС преценката дали молителят, направил искане по чл.83, ал.2 от ГПК, разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ на данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на същите и цялостното развитие на производството. Преценката е винаги конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Тя се основава на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането ѝ. При проверката за притежаваното от лицето имущество съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и без направено от страната искане за това. Изводът не следва да почива на предположения. При постановен отказ, не са налице процесуални пречки да бъде направено ново искане, при промяна в обстоятелствата. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права, я освобождава от заплащане на дължимите такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В конкретния случай, след постановяване на обжалваното определение, с определение от 13.10.2021г. Софийски апелативен съд е освободил молителя от заплащане на дължимата за производството пред ВКС държавна такса, тъй като е приел че са налице предвидените в разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК предпоставки, а именно на липса на достатъчно средства за внасянето ѝ. При постановяване на акта са съобразени всички ново настъпили обстоятелства по отношение на семейното, материално и здравословно състояние на молителя. Предвид изложеното и с оглед разрешението, дадено в ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно за важимост на освобождаването от такса до приключване на производството пред всички инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, съдът