Определение № 1423 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Национален парк Р.”, [населено място] чрез адв. Д. Б. срещу решение №204/03.05.2012 год., постановено по гр.д. № 243/2012 на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 854/30.01.2012 год., постановено по гр.д. № 4032/2010 год. на Районен съд [населено място], с което дирекцията е осъдена да заплати на А. Л. Б. сумата от 6 900 лв., представляваща обезщетение по чл. 11 от сключения между страните договор за правно съдействие и допълнително споразумение към него за предсрочното и без основание прекратяване на договора за периода от 14.01.2010 год. до 31.12.2010 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 29.12.2010 год., до окончателното изплащане на сумата, както и 667 лв. мораторна лихва за забава в плащането на главницата / обезщетението/. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационната обжалване по чл. 284 ,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация А. Л. Б. от [населено място], чрез адв. А. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Застъпва становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, доколкото касаторът не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси, цитираните в изложението решения на съдилищата не са от кръга на задължителната практика, или касаят хипотези, които са различни от процесната, а засегнатите в тях въпроси не са обект на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.. Формално касаторът е изпълнил задължението да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съгласно разп. на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК .В него обаче не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. Наведените подробни доводи имат характер на оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъда предмет на разглеждане в производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Такива са доводите, касаещи годността на сключения между страните договор и анекс да породят облигационна връзка между тях, оплакванията във връзка с тълкуване волята на страните по договора и анекса, правната квалификация на предявения иск, твърдените процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по оспорените по реда на чл. 193 ГПК документи и пр.. Съгласно т.1 от ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК, доколкото същите могат да са налице само във връзка с конкретен въпрос, който да е решен в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, да се решава противоречиво от съдилищата или да е от за значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и на представените във връзка с основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК съдебни актове. Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.