Определение № 4867 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. Д., чрез адв. Ванкова, срещу Определение №784 /грешно посочено в частната жалба с №785/ от 24.02.2026г., постановено по адм. дело №225/2026г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е оставено без разглеждане искането й за спиране изпълнението на Заповед № ХРД26-ЗП-1/03.02.2026г. на Началник на РДНСК Хасково. С доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, се иска отмяната му. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението е правилно и решаващите мотиви, при които е постановено, напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, в условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, поради което не следва да се преповтарят в пълнота. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Т. Д., против Заповед № ХРД26-ЗП-2/03.02.2026г. на Началник на РДНСК Хасково, с която, в качеството на възложител, й е наредено премахването на незаконен строеж „Коминно тяло в жилищна сграда“, извършен в собствения й ап. 36, ет. 5, в жилищна сграда, намираща се в [заличен текст] по плана на гр. Хасково /поземлен имот [номер] по КК на гр. Хасково/, с административен адрес гр. Хасково, [адрес]. В жалбата е направено искане, на основание чл. 166 ал. 2 от АПК, да бъде постановено спиране на изпълнението на Заповед № ХРД26-ЗП-1/03.02.2026г. на Началник на РДНСК Хасково, която е различна от процесната и касае друг незаконен строеж, в друг имот и с друг адресат. С обжалваното определение, съдът е оставил искането без разглеждане, като недопустимо. За да стигне до този резултат, развил правни изводи, че за да е допустимо, следва да е направено в съдебно производство по оспорване на административния акт, по отношение на който се иска спиране на предварителното му изпълнение. Настоящият случай не е такъв – искането е направено за спиране предварителното изпълнение на заповед, която не предмет на оспорването, по което е образувано делото, поради което е недопустимо. С оглед горното, частната жалба срещу законосъобразността на обжалваното определение е неоснователна, поради което и на основание чл.221, ал.1 във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,