Решение № 13663 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 669/2020 г.

Решение № 13663 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 669/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас, чрез юрк. Тенева като процесуален представител, срещу решение № 1560 от 1.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1181/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен чл. 28, т. 8 и е прогласена нищожността на чл. 31, ал. 1 - 8, чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 32, ал. 2, т. 5 от Наредба за рекламната и информационната дейност на територията на община Бургас, приета по т. 13 от протокол № 43/2010 г., изменена и допълнена с протокол № 49/2011 г. и протокол № 26/2013 г. на Общински съвет - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че липсва противоречие на отменената разпоредба на наредбата с чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а обявените за нищожни текстове са съобразени с влязлото в сила решение по адм. дело № 1756/2008 г. на същия съд и са законосъобразни. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадения срещу разпоредбите на Наредбата протест. Ответникът - Окръжна прокуратура - Бургас не взема становище. Ответниците - "Метромедия груп" ЕООД, "Метромедия технолоджи" ЕООД и "Ню стайл 09" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Стойков, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, е отменена разпоредбата на чл. 28, т. 8 и са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 31, ал. 1 - 8, чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 32, ал. 2, т. 5 от Наредба за рекламната и информационната дейност на територията на община Бургас, приета с решение по т. 13 от протокол № 43/2010 г., изменена и допълнена с решения по протокол № 49/2011 г. и протокол № 26/2013 г. на Общински съвет - Бургас. За да постанови този резултат, съдът приема, че при приемането на подзаконовия нормативен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са изискванията за кворум и мнозинство съгласно чл. 27, ал. 2 – 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), но текстът на чл. 28, т. 8 е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а останалите оспорени норми са нищожни на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМСМА. Правилно и обосновано съдът приема, че протестираната разпоредба на чл. 28, т. 8 от Наредбата е приета в противоречие със закона. С нея е въведено допълнително изискване към лицата, желаещи да получат разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи (РИЕ) - плащане на депозит в размер на една месечна такса на позиция за РИЕ, по чл. 7, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7, разположени върху обекти, общинска собственост. Наредбата определя условията и реда за поставяне и принудително премахване на рекламно-информационните и декоративно-монументални елементи на територията на община Бургас – чл. 1. Приета е на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ, според която разпоредба (в относимата редакция) за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Разполагането на РИЕ на територията на община Бургас се извършва след издаване на разрешение за поставяне по реда на Наредбата и в съответствие със съгласувани и одобрени проекти по реда на ЗУТ съгласно чл. 26, ал. 1 от същата. Основания за внасяне на депозит с посочения в чл. 28, т. 8 характер не се съдържат нито в ЗУТ, нито в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно чл. 72 и чл. 79 ЗМДТ стопанските субекти дължат заплащането на такса за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период. При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно. Такса се дължи и заплаща единствено при предоставена услуга – чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗМДТ. Посочените законови норми не предвиждат други гаранции за общината от паричен характер. Законосъобразно съдът приема, че въведеният допълнителен депозит по чл. 28, т. 8 от Наредбата не представлява такса по смисъла на закона. Срещу внасянето му лицата не получават услуга от общинската администрация, каквато се предоставя при разглеждане на заявлението и издаване на разрешението за поставяне в случаите по чл. 28, т. 6 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Поради това оспорената норма на чл. 28, т. 8 от подзаконовия нормативен акт, с която се въвежда изискване за внасяне на депозит и определяне на неговия размер, са в противоречие с цитираните разпоредби на ЗУТ и ЗМДТ. Възраженията на касационния жалбоподател, че предвиденият в Наредбата депозит представлява гаранция, обезпечаваща неизпълнение на предвидено задължение, са неоснователни. С такава гаранционна функция е предвиденото в чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредбата заплащане на първата месечна такса в аванс преди издаване на разрешението за РИЕ, както правилно приема съдът. Въведената допълнителна тежест за заплащане на депозит и представяне на документ за това като задължително приложение към заявлението не намира законово основание. Правилно разпоредбата на чл. 28, т. 8 е отменена поради противоречието й със законови норми, т. е. с нормативен акт от по-висока степен. Настоящият състав споделя изводите на съда за нищожност на останалите протестирани разпоредби от подзаконовия нормативен акт. С чл. 31, ал. 1 – 8 от Наредбата е регламентиран допълнителен механизъм за оценка на предложенията на отделните кандидати за разполагане на РИЕ при наличие на повече от едно заявление за конкретно определена позиция, чрез въвеждане на изискването за "предложение за инвестиции", като класирането е обусловено от неговия размер. В съответствие с доказателствата по делото е направената констатация, че с влязло в сила решение по адм. дело № 1756/2008 г. на същия съд е отменена предходна разпоредба с идентично съдържание. С последващото въвеждане на фигурата на т. нар. "предложение за инвестиции" при оценката на предложенията на отделните кандидати за РИЕ Общински съвет Бургас приема оспорените текстове в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, което обуславя тяхната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 196 АПК. При тези данни правилен е изводът на съда, че приемането на разпоредба в наредбата със същото съдържание като отменената по съдебен ред е нищожно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с протестираните текстове на чл. 31, ал. 1-8 Общински съвет – Бургас се съобразява с влязлото в сила съдебно решение поради въвеждането на конкурсна процедура за оценка на предложените от заявителите инвестиции при повече от едно искане за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ. По делото е установено, че с решението по адм. дело № 1756/2008 г. е отменена действалата тогава норма на чл. 5, ал. 4, изр. 3 - 6 от Наредбата за преместваемите обекти и рекламната и информационна дейност на територията на община Бургас, с която е уреден механизъм за оценка на предложенията на кандидатите за поставяне на РИЕ при повече от едно предложение за една позиция, който е идентичен с този по чл. 31, ал. 1 - 8 от Наредбата. Впоследствие отново е предвидено "предложение за инвестиции" при оценката на заявленията на отделните кандидати с чл. 7, ал. 1- 7 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на гр. Бургас (отм.);. Тази разпоредба е обявена за нищожна с решение по адм. дело № 286/2014 г. като приета в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 1756/2008 г. Правилно съдът констатира идентичност на процедурата по чл. 7, ал. 1 - 7 от отменената Наредба и тази по протестирания чл. 31, ал. 1 - 8 от сега действащата Наредба. Изводът, че последващото възпроизвеждане на същите изисквания в приетия от общински съвет – Бургас подзаконов нормативен акт е нищожно поради противоречието му с влязъл в сила съдебен акт, се споделя от настоящия състав. Протестираните разпоредби на чл. 32, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 от Наредбата, както правилно се сочи в обжалваното решение, нямат самостоятелен характер, тъй като поставят изискване за заплащане на еднократна инвестиция и посочване на тази инвестиция в издаденото разрешение за разполагане на РИЕ като част от механизма на "предложенията за инвестиции", установен в чл. 31 от Наредбата. Нищожността на тази разпоредба има за последица нищожност и на свързаните с нея текстове. Предвид изложеното не е налице соченото основание за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение