Решение № 185 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – град против решение № 6636/25.02.2025 г. по адм. дело № 11761/2024 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че не са налице нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО от ответника Р. М. Х., както и неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Ответникът по касационната жалба – Р. М. Х., от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София – град е решение № 2153-21-277/06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Р. М. Х. срещу разпореждане [номер]/82/22.10.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София-град, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. № 2113-21-7168/02.10.2024 г. Р. М. Х. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че придобитият осигурителен стаж на лицето е 19 години, 5 месеца и 19 дни от първа категория труд и 10 години, 09 месеца и 14 дни от трета. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 43 години, 02 месеца и 26 дни. Към датата на подаване на заявлението – 02.10.2024 г. Х., е имала навършена възраст [възраст]. Отчитайки, че заявителката е държавен служител в структурите на МВР и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, определен с акт на Министерския съвет – Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП-отм), действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране - (НКТП) - в сила от 01.01.2000 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване на основание чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС е констатирало, че Х. не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО (няма навършени 54 години и 02 месеца за 2024 г.) и няма недостигащ стаж, като държавен служител по ЗМВР, но не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НПОС за отпускане на исканата пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. С разпореждане [номер]/82/22.10.2024 г. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение № 2153-21-277/06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град. Административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.69, ал.1 КСО, тъй като лицето не е навършило изискуемата възраст от 54 години и 02 месеца. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.69б КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл.69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл.18, ал.4 НПОС. Понеже Р. М. Х. има изискуемия стаж, но не и навършена възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че Х. отговаря на всички изискуеми предпоставки по чл. 69б от КСО относно стаж и възраст. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която е обосновала оспорения отказ, противоречи на с чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Според съда цитираната норма от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж, на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Нормата на чл.69, ал. 2 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по ЗМВР, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Разпоредбата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024 г. за жените е 50 години и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на разпоредбата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (02.10.2024 г.) за отпускане на пенсия Р. М. Х. е имала навършени [възраст], както и че към този момент е държавен служител в структурите на МВР, т.е. такъв по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно чл.183 от ЗМВР (изм., бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г), само трудът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат държавните служители по ЗМВР. Следователно, ответницата по касация попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Р. М. Х. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. След като заявителката е разполагала с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но не е имала навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, то тя не придобила право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е неточен. Същият е съобразен със съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която понастоящем е изоставена. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Р. М. Х. срещу решение № 2153-21-277/06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/82/22.10.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – София-град, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.