Определение № 87 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 808/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Многопрофилна болница за активно лечение „Х. Б.“ АД, вх. № 13 864/23.07.2025 г. за изменение /допълване/ на определение № 2275/15.07.2025 г. по т. д. № 808/2025 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел предвид формулираните в отговорите на касационните жалби искания за присъждане на разноски, списък по чл. 80 ГПК, представена по делото фактура № 355/2025 г. и доказателства за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 5 520 лв. с ДДС. Копие от молбата е изпратена на насрещните страни. С. Л., чрез своя процесуален представител, е ангажирал становище за нейната неоснователност, евентуално е формирал искане за намаляване на възнаграждението в приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на 600 лв. с доводи, че възнаграждението е определено за двама адвокати, а в Наредба № 1/2004 г. минималният размер на възнаграждение за изготвяне на отговор без процесуално представителство е 1 200 лв. „Теком Инвест“ ЕООД не е ангажирал становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК след постановяване на определение № 2275/15.07.2025 г. и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Касационното производство е образувано по две жалби – на С. Л. и на „Теком Инвест“ ЕООД. По двете жалби ответникът МБАЛ „Х. Б.“ е подал отговор чрез упълномощените представители адв. П. и адв. К.. С отговорите е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между болницата и адвокат П., с предмет оказване съдействие за изготвяне на отговори на касационни жалби, подадени от С. Л. и „Теком Инвест“ ЕООД. И в двата отговора е формулирано искане за присъждане на разноски, представен списък по чл. 80 ГПК, фактура № 355/06.02.2025 г. на стойност 5 520 лв. с ДДС и преводно нареждане за сумата от 5 520 лв. от дата 07.02.2025 г. Насрещната страна С. Л. е възразила срещу размера на възнаграждението и е направила искане за неговата редукция. Действително, предвид изхода на делото, ответната по касационните жалби страна има право на разноски. В случая се претендира адвокатско възнаграждение за изготвяне на два отговора. Във връзка с релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият състав съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. в приложение на чл. 633 ГПК и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС, както и доразвиваща практика на касационната инстанция, с която се приема, че минималните прагове на адвокатските възнаграждения, регламентирани от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), могат да бъдат ползвани единствено като ориентир при определяне и присъждане на дължимите адвокатски възнаграждения. Съставът съобразява обжалваемия интерес, липсата на процесуално представителство в открито съдебно заседание и обемът защита, реализиран чрез подадените два отговора, и приема, че на ответната по касация страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. с включен ДДС за осъществена защита от един адвокат по двете касационни жалби. До горницата от 5 520 лв. молбата следва да бъде оставена без уважение. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС