Решение № 757 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2009 г.

Решение № 757 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 775 от 08.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ц. М. В., Д. М. С. и М. Г. Н., чрез адв. Вл. Т., на решение № 202 от 19.05.2008 г. по гр. д № 509/2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Районен съд-Айтос в частта, в която е допусната делба на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, състоящ се от приземен и първи жилищен етаж, построена в държавно място, представляващо У. V-996, кв. 80 по плана [населено място], между Г. Ц. Г. и касаторите при съответните квоти. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД и чл. 76 от ЗЗД и по процесуалноправния въпрос, свързан с това следва ли да участва в делбата като главна страна наследникът-продавач на идеална част от наследствен недвижим имот при направено искане за провъзгласяване на относителна недействителност на нотариален акт. Страните в процеса са наследници на Ц. Г. Н., който е придобил, чрез договор за покупко-продажба, право на строеж върху държавна земя, върху която е построил масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и първи жилищен етаж. След смъртта му на 14.03.1993 г. негови наследници по закон са: съпругата - Д. М. Н., починала на 01.04.1994 г., дъщеря - Д. Ц. А., син - М. Ц. Н., починал на 17.12.2003 г. и оставил за наследници касаторите - дъщеря С. Ц. Г. и син Г. Ц. Г.. С нотариален акт № 78 от 1995 г. на Айтоски районен съдия, С. Ц. Г. се е разпоредила в полза на брат си Г. Ц. Г. със собствената си * идеална част от сънаследствения имот. Прието е, че извършената разпоредителна сделка-дарение прикрива покупко-продажба, поради което по отношение на нея следва да се приложат правилата на прикрития договор относно неговата действителност, поради което сделката е породила своите правни последици от покупко-продажбата и Г. Г. е придобил собствеността върху * идеална част от процесния имот. В настоящия случай договорът е сключен в нотариална форма, която е условие за действителност на продажбата на недвижими имоти. Поради това е прието, че по отношение на прикритата сделка са налице условията за действителност и следва да се зачете, а спрямо нея да се приложат правилата за продажба. Разпореждането с идеална част от имота попада в една от хипотезите на изключение на правилото за относителна недействителност, а именно хипотезата на прехвърляне между сънаследници. Поради това съдът е приел, че направеното възражение за недействителност на сделката е неоснователно. С оглед на горните данни, формираните от въззивния съд изводи са правилни като краен резултат, със следните допълнителни съображения: Съгласно чл. 290 ГПК по съществените по делото въпроси, следва да се посочи следното: С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. е отменено действието на ТР № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36 от 1985 г. на ОСГК, но само в т. 1, т. 2 - предложение последно и т. 4, а в останалата си част тълкувателното решение запазва действието си. Новото тълкувателно решение приема, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ е относително недействителна, но доколкото при делба вещта не се падне в дял на разпоредилия се съделител. Като изключения от това разбиране са хипотезите, ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ или имот, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследство - чл. 212 от ЗЗД и ако всички наследници са се разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено между тях. В тези хипотези извършеното разпореждане от сънаследник е противопоставимо на останалите сънаследници и нормата на чл. 76 от ЗН не намира приложение. Атакуваната от касаторите сделка е валидна и действителна и обвързва страните, независимо от своя характер-възмезден и безвъзмезден, тъй като не попада в приложното поле на чл. 76 от ЗН. Това е така, защото от доказателствата се установява, че сделката е извършена между сънаследници. Когато разпореждането с идеална част от наследствена вещ е извършено между сънаследници, неучаствалите сънаследници не могат да искат установяване на недействителност на сделката. Тя може да им бъде противопоставена и в процеса следва да участва само сънаследника-приобретател, не и сънаследника-прехвърлител. Последният се е разпоредил валидно със своята наследствена част и тази сделка е произвела своя вещно-транслативен ефект. Ответникът по касационната жалба Г. е станал собственик на 6/12 ид. ч. от процесния имот, касаторката Ц. В. е собственик на 1/12 ид. ч. от процесния имот, Д. С. е собственик на 4/12 ид. ч. от процесния имот и М. Н. е собственик на 1/12 ид. ч. от процесния имот. С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.