Определение № 87 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 253/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от К. Д. К. срещу определение №1636 от 13.08.2020г. по ч.гр.д. №2200/2020г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено определение №480/24.01.2020г. по т.д.н.№55/2018г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е оставено без разглеждане като просрочено възражението на К. К., обективирано в моба от 18.12.2019г., срещу включване на вземанията му по т.3 и т.4 от молба за предявяване вх.№66500/21.05.2019г. в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Н и Д Инвест“ ООД /н/, обявен в Търговския регистър на 10.07.2019г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на закона. Твърди, че въззивният съд не е изследвал спецификата на конкретния казус и доводите в жалбата, че като кредитор на несъстоятелния длъжник е узнал за списъка с неприетите вземания едва на 17.12.2019г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК, но се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ/, като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. В конкретния случай определението на съда по несъстоятелността за оставяне без разглеждане на възражението на кредитор срещу включването на предявени от него вземания в списъка на неприетите вземания не е сред актовете по чл.613а, ал.1 ТЗ, но има преграждащ характер и подлежи на обжалване по реда на ГПК само пред апелативен съд съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ. С постановяването на определението на Апелативен съд- София по частната жалба срещу първоинстанционното определение е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение