Определение № 618 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 671/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н., Б., подадена от пълномощника и адвокат Н. Б., срещу въззивно решение №381 от 11.11.2019 г. по гр. дело № 394/2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №47 от 28.02.2019 г. по гр.дело №1507/2018 г. на Ботевградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Г. С. А. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение на апартамент с площ 79, 90 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 13, както и 4, 189% идеални части от общите части на сградата и същите части от правото на строеж върху имота, находящ се в Б., имот с идентификатор 05815.302.826, поради отказ на дарения да даде издръжка на ищцата-дарител, като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищцата е на 70 г. и е пенсионер. Получава месечна пения в размер на 210, 46 лв. от НОИ и месечна пенсия в размер на 130 евро от Гърция /от края на 2016 г./, или общо около 465 лв. от пенсии. Същата до м. октомври 2019 г. работила на 4-часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 320 лв. месечно, като трудовият й договор е прекратен по взаимно съгласие. Според Постановление № 280 на МС от 8.12.2017 год., от 1 януари 2018 г. размерът на линията на бедност за страната е 321 лв. По делото не се установи след дарението ищцата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Не се доказа в резултат на претърпяното през 2018 г. ПТП ищцата да е получила трайно влошаване на здравословното състояние, което да изисква постоянно допълнителни средства за лечение, специални хранителни добавки или др. Установи се, че същата е получила счупване на ключицата, като лечението се е изразявало в носене на ортеза за период от 1 месец и прием на обезболяващи, като същата напълно се е възстановила и е започнала работа през м. септември 2018 г. Не се доказа от представените рецепти и др. медицински документи на същата да е предписана рехабилитация, да страда от заболявания и да се нуждае от допълнителни средства за лечение. При завръщането на ищцата в България в началото на 2017 г. ответникът вече живеел в Германия, като ищцата имала възможност да продължи да живее в дареното на сина й жилище, което било неин дом до заминаването й в Гърция, но същата предпочела да се премести да живее в [населено място]. при дъщеря си и нейния съпруг, за да не е сама, поради което не може да се приеме, че същата е била в крайна нужда и в невъзможност да си намери жилище без заплащане на средства за това от собствения си месечен доход /процесното жилище е продадено от ответника на трето лице през м. юли 2018 г. /. Освен това самата ищца в обясненията по реда на чл.176 ГПК заявява, че имала спестени средства от трудовия си стаж в Гърция, но ги предоставила на дъщеря си, за да я подпомогне финансово през 2018 г., като преди това също й дарила сумата 20 000 лв. за закупуване на апартамент. От показанията на снахата на ищцата се установява още, че ищцата през 2018 г. поискала в телефонен разговор сумата от 40 000 лв. от сина си, но не за собствени нужди, а за да я даде на дъщеря си с оглед издръжка на нейния син като ученик в [населено място]. Според събраните във въззивното производство доказателства през 2019 г. ищцата е учредила търговско дружество с основен предмет на дейност - услуги в сферата на почистването и консултантски услуги, от които също е могла да реализира доходи. Направен е извод, че ищцата не проведе успешно пълно главно доказване на твърденията си, че изпитва трайно недостиг от парични средства за покриване на потребностите си от храна, облекло, консумативни разходи, лечение и др. с оглед получаваните от нея месечни доходи от пенсии и работа. Ответникът по касационната жалба Г. С. А., със съдебен адрес Б., оспорва жалбата. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това как трябва да се преценяват показанията на заинтересован свидетел; относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, включително и относно преценката на специфичната трайната нужда от издръжка на дарителя. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Освен това във връзка с посочените въпроси има посоваване и на очевидна неправилност на решението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №381 от 11.11.2019 г. по гр. дело № 394/2019 г. на Софийския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение по гр. д. № 761/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение по гр. д. № 4744/2010 г., І г.о. ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г.о. ВКС; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о. ВКС; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г.о. ВКС; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о. ВКС; решение № 112 от 2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. ВКС и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно/ решение № 800 от 20.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. ВКС, IV г./. Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност. / решение № 432 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г. ВКС, IV г./. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство, защото такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.