Определение № 460 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2022 г.
ВАССедмо отделение16.01.2023 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 947 от 05.10.2022г. на Административен съд - Габрово по адм.д. № 169/2022г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ Решение от 25.10.2021г. на председателя на Патентно ведомство, относно искане за вписване в Държавния регистър на марките на прехвърляне на правото върху словна марка „АББ- Авангард/ABB AVANGARD“, рег. №37001 ВРЪЩА административната преписка по искане с вх. № BG/N/1996/36157-
от 18.10.2021 г. на председателят на Патентно ведомство за произнасяне по искането при съобразяване на мотивите в настоящия съдебен акт. ОСЪЖДА Патентното ведомство да заплати на А. Чиликов, [ЕГН], сумата от 70 (седемдесет) лева, разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Чиликов, чрез адв. Д. Банкова срещу определение № 947/05.10.2022 година на Административен съд - Габрово по адм.д. № 169/2022 година, с което е оставена без уважение жалбата му против Решение от 25.10.2021г. на председателя на Патентно ведомство относно искане за вписване на прехвърляне на правото върху словна марка „АББ - Авангард ABB AVANGARD”, рег. №37001. Според частния жалбоподател фактическата обстановка не е изцяло изяснена, съдът не е съобразил действието на Закона за марките и географските означения (ЗМГО) към датата на подаване на искането. Твърди, че в решението на председателя на Патентно ведомство (ПВ) не е посочено правно основание за оставяне на искането без разглеждане. Съдът не е посочил правно основание за разглеждане на делото в закрито заседание и не е дадена възможност да се представят аргументи и доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по съществото на спора, а алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът, председателят на Патентно ведомство, чрез юрисконсулт Божков, изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т.1 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - Габрово е образувано по жалба на А. Чиликов и С. Чиликов срещу решение от 25.10.2021година на председателя на Патентно ведомство, с което е оставено без разглеждане искане с вх. №BG/N/1996/36157-(13)/18.10.2021г. за вписване в Държавния регистър на марките на прехвърляне на изключително право върху марка с рег. №37001, АББ – Авангард ABB AVANGARD, словна, за всички стоки, за които е регистрирана марката. За да остави без уважение жалбата им, първоинстанционният съд е приел, че процесната марка № 37001 е заявена на 1.10.1996 г. и е регистрирана на 9.12.1999 г., със срок на защита - до 1.10.2016 г., на името на жалбоподателя - А. Чиликов, за стоки и услуги от класове 07 и 09 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). В искането за регистрация са изброени изрично и изчерпателно видове стоки от двата класа, за които се иска регистрация на марката. На 18.07.2016 г. А. Чиликов декларира пред ПВ, че считано от 16.07.2016 г. прави отказ от правото си върху марка per. № 37001 по отношение на посочени във вид на списък стоки от клас 07 и 09, като отбелязва, че реализира частичен отказ, като действието на мярката следва да продължи за изрично посочени в същата декларация стоки от клас 07 и 09 и моли за вписване на частичното прекратяване. На 21.07.2016 г. Чиликов подава декларация до ПВ, с вх. № от 25.07.2016 г., в която сочи, че считано от 16.07.2016 г. прави отказ от правото си върху марка № 37001 по отношение на всички стоки, за които тя е регистрирана. Т.е. предходният частичен отказ вече губи вида си на такъв и става пълен отказ от право върху марката по отношение на всички стоки, за които тя е регистрирана. С Решение от 5.08.2016 г. председателят на ПВ на РБ разпорежда да се впише в ДР при същото пълен отказ от права на А. Чиликов върху марка № 37001 „АББ- Авангард АВВ-Avangard“, словна, за всички стоки и услуги, за които марката е регистрирана на територията на РБ; да се прекрати действието на регистрацията на същата ТМ поради пълен отказ от права върху нея за стоките и услугите, за които е регистрирана на територията на РБ и извършеното прекратяване да се впише в ДР на марките, като се направи и публикация в Официалния бюлетин на ПВ на РБ, като няма данни Решението да е обжалвано и като необжалвано е влязло в сила. На 28.06.2017 г. „АББ - Авангард“ АД е депозирало искане до ПВ за отмяна регистрацията на марката за всички стоки и класове 07 и 09, за които е регистрирана, поради неползването й за 5-годишен период преди това. Марката е вече с прекратена регистрация, но релевантният период, за който се цели установяване неползването й е от 28.06.2010 г. до подаване на искането от „АББ - Авангард“ АД и това обосновава наличието на правен интерес на този заявител. С Решение № 84 от 10.04.2018 г. е отменена регистрацията на марка с per. № 37001, за всички стоки, за които е регистрирана, с действие на отмяната - от 28.06.2012 г. /пет години преди подаването на заявлението/ или това решение няма ефекта на предходното такова от 5.08.2016 г., т.к. то предвижда отмяна на регистрацията за предходен период. А. Чиликов е обжалвал този акт и с Решение № 2171/29.03.2019 г. по адм. д. № 13110/2018 г. на АССГ жалбата му е била отхвърлена. С Решение № 4938 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2019 г. първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила. Основанието за отмяната на регистрацията е неизползване на марката за период повече от пет години. С Решение № 3329 от 12.03.2021 г. по адм. д. № 10421/2020 г. по описа на ВАС е отхвърлено предявено от Чиликов искане за отмяна на влязло в сила Решение № 2171/29.03.2019 г. на АССГ. На 05.05.2020 г. А. Чиликов отново е декларирал пред ПВ отказ от правото си върху процесната марка по отношение на всички стоки, за които е била регистрирана. По това искане ПВ се произнася с Решение от 12.05.2020 г., с което оставя искането му без разглеждане, т.к. същото е счетено за недопустимо поради липса на предмет - марката е вече заличена, действието на регистрацията й е прекратено и обстоятелството е вписано в ДР на марките на 18.08.2016 г. и публикувано в бр. 9/2016 г. на Официален бюлетин на ПВ. Според първоинстанционния съд по заявлението за отказ от право върху марката, направено през юли, 2016 г., действието на заличаването не може да има обратна сила. След направата на този отказ правото не подлежи на прехвърляне, т.к. то вече не съществува и правилно административният орган е отказал и през 2020 г., и през 2021 г. вписване на прехвърлянето й. Съдът намира, че правилно административният орган е оставил без разглеждане искането на жалбоподателите за вписване прехвърлянето на марка, което вече е с прекратено действие и фактът е вписан в ДР на марките и ОБ на ПВ, поради липса на годен предмет - право на марка, което да бъде прехвърлено по чл. 23 от ЗМГО. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й: 1.) да я използва; 2.) да се разпорежда с нея и 3.) да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват. Проявление на правото на притежателя на марка да се разпорежда с нея е правото да прехвърли правото върху марката другиму. С оглед на това очевидно прехвърлянето на правото върху марка е действие, което зависи само и единствено от притежателя на правото, т.е. на марката. Тъй като прехвърлянето е проявление на марката като обект на собственост, Законът за марките и географските означения не регламентира правните способи за прехвърляне на правото върху марка. Това, което има значение за правоотношенията, регулирани от Закона за марките и географските означения, свързани с прехвърлянето на правото върху марка, е доказването пред държавния орган на факта на прехвърляне. Това значи, че държавата, в лицето на специализирания си орган, трябва да придобие необходимата степен на увереност в осъщественото в съответствие със закона прехвърляне на права. Следователно главната цел на производството по вписване (по издаване на административен акт постановяващ вписване) е да се установи дали заявеното за вписване и подлежащо на вписване обстоятелство наистина съществува. Но установяването не цели да разреши правен спор, а цели само да удостовери съществуването на релевантното обстоятелство, за да бъде то надлежно вписано в регистъра и по този начин оповестено на третите лица. Тази цел на производството разкрива неговия охранителен характер и понеже се осъществява чрез административен орган то безспорно е административно – чл. 31, ал. 3 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗМГО. Видно от искането, с което частният жалбоподател е сезирал органа, става въпрос за искане за прехвърляне на правото върху марка, т.е. за хипотезата на чл. 23 ЗМГО. Националният закон въвежда, в чл. 23 ЗМГО процедурата и изискванията за вписване на прехвърлянето на марка. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗМГО прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето и за платената държавна такса. В съответствие с чл. 5, ал. 1 ЗМГО, Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство. Производството по вписване в Държавния регистър на марките е охранително-регистърно производство, което започва по искане на заинтересованите лица, първоначална проверка на искането, проверка по същество и решение за извършване на вписването, респ. – отказ, ако неса налице предпоставките затова. В съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗМГО, отказите за вписване в държавните регистри могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. В настоящия случай, административният съд е квалифицирал производството като такова по чл. 197 и сл. от АПК, тъй като органът е оставил искането за вписване без разглеждане като недопустимо. Основателно е възражението на частния жалбоподател, че за да остави искането му без разглеждане, председателят на Патентно ведомство не се е позовал на никаква правна норма, като актът му от правна страна е необоснован. Едновременно с това, изложените съображения са относими към охранитеното производство по вписване по същество, а не обосновават извод за недопустимост на производството. Ето защо се констатира и противоречие между мотивите и извода на органа за недопустимост. Като не е констатирал тези пороци на административния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг съдебен акт, с който да се отмени Решение от 25.10.2021г. на председателя на Патентно ведомство относно искане за вписване на прехвърляне на правото върху словна марка „АББ - Авангард ABB AVANGARD”, рег. №37001. Решението е постановено от компетентен орган, но актът не съдържа правно основание за издаването му, като изложените изводи от фактическа страна са относими към решаване на спора за вписване по същество в рамките на охранителното производство. След отмяна на обжалваното решение, преписката следва да се върне на председателя на Патентно ведомство за произнасяне по искане за вписване на прехвърляне на правото върху словна марка „АББ - Авангард ABB AVANGARD”, рег. №37001, вх. №BG/N/1996/36157-(13)/18.10.2021г., подадено от А. Чиликов и С. Чиликов. Предвид изхода на спора, на А. Чиликов следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 70лв. заплатена държавна такса. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт