Определение № 2575 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2113/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 11063/25.06.2024 г., подадена от адв. С. Ч. – процесуален представител на ответника по касация Н. Ж. Н., с искане за изменение на определение № 1344/23.05.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като се претендира присъждане на дължимия ДДС от 300 лева върху определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. В дадения срок касаторът “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД не е подал отговор на молбата. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима. Подадена е по пощата в първия работен ден след 23.06.2024 г. (неделя) и съгласно чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се счете за спазен законоустановеният едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 1344/23.05.2024 г. по т.д. № 2113/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1136/10.10.2023 г. по в.гр.д. № 1240/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 12 състав, и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА касаторът “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, е осъдено да заплати на адв. С. Ч., сумата от 1 500 лева – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ пред касационната инстанция. Предвид данните за регистрация на адвоката по ЗДДС, върху определеното му адвокатско възнаграждение от 1 500 лева се начислява ДДС и същото възлиза на 1 800 лева с ДДС. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските в този смисъл. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,