Определение № 4086 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5253/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4832/19.09.2023 г., подадена от адвокат Д. И. Р. – пълномощник на Т. Г. Г., против определение № 464 от 22.08.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 372/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Ответникът С. А. К., чрез процесуален представител адвокат К. К., поддържа становище за недопустимост на частната жалба. „Ем Ти Джи инженеринг“ ЕООД в писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. Р., поддържа, че частната жалба е допустима и основателна. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, образуваното по частна жалба вх. № 5931/16.06.2023 г. на Т. Г. Г. против определение № 497 от 31.05.2023 г., постановено по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе, е прекратено като недопустимо и делото е изпратено на същия съд за произнасяне по съдържащото се в жалбата искане за изменение на протоколно определение от 17.05.2022 г. в частта за разноските по чл. 248 ГПК. Определението Апелативен съд - Велико Търново е правилно. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможност за изменение на решението, респективно определението в частта за разноските в определен срок /в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му/ от съда по искане на страните. Компетентен да се произнесе по искането за изменение на акта е съдът, който го е постановил. В хипотезата на изменение на първоинстанционно определение относно дължимостта на разноски при прекратяване на производството, поради оттегляне на иска, компетентен е първоинстанционният съд и едва постановеното по реда на чл. 248 ГПК от него определение подлежи на обжалване пред въззивната инстанция. В настоящия случай, въззивният случай съд е съобразил, че производството по гр. д. № 701/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе е било образувано по искова молба на С. А. К. срещу „Ем Ти Джи инженеринг“ ООД и Т. Г. Г.. С протоколно определение от 17.05.2022 г. съдът е прекратил производството по делото в частта относно предявената срещу ответника Т. Г. Г. искова претенция поради оттеглянето й от ищеца на основание чл. 232 ГПК и е обявил на страните, че ще се произнесе по искането на процесуалния представител на този ответник за присъждане на разноски в закрито съдебно заседание. С определение № 497 от 31.05.2023 г. съдът е оставил без уважение искането на адвокат Д. Р. за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на ответника Т. Г. Г.. Въззивният съд е направил законосъобразен извод за недопустимост на въззивното производство поради това, че по искането за изменение на прекратителното определение на Окръжен съд - Русе в частта за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение