Определение № 4818 от 09.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2023 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Сдружение „Асоциация Ная“ със седалище в гр. Търговище, чрез адв. Друмева, срещу Определение №70 от 07.03.2023 г. по адм. д. №208/2022 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението от 22.12.2022г. срещу Заповед №ЗД/Д-Т-099 от 18.11.2022г. на Директор ДСП – Търговище, в ЧАСТТА, с която е определена социалната услуга „Информиране и консултиране. Терапия и рехабилитация“ за Ф. Базоли да се ползва в „Център за социална рехабилитация и интеграция“ към същото сдружение, респ. е било и прекратено съдебното производство по нея. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. Твърди се, че за оспорващия е налице правен интерес да атакува в посочената негова част акта на Директор ДСП – Търговище, тъй като го засяга пряко. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая сдружението, като доставчик на социална услуга, осъществява функциите на административен орган по изпълнение на цитираната заповед на Директор ДСП – Търговище, поради което не е активно легитимирано да я оспорва пред съд, още повече, че за него е налице и възможността да откаже предоставяне на същата на основание чл.78 ал.5,т.2 от Закона за социалните услуги(ЗСУ), който негов акт подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Настоящият касационен състав намира така формираните правни изводи за неправилни. С атакуваната пред съда Заповед, Директор ДСП – Търговище е насочил бащата на малолетното дете – Ф. Базоли, [година на раждане], Ф. Базоли, към ползване на предоставяните от център към сдружението социални услуги: „Информиране и консултиране. Терапия и рехабилитация“. Не е спорно, че частният жалбоподател Сдружение „Асоциация Ная“ е лицензиран доставчик на социалните услуги, към които е насочен бащата Базоли, съгласно Заповеди Л-3129-966/21.12.2021г.(„Информиране и консултиране“) и Л-3129-968/21.12.2021г.(„ Терапия и рехабилитация“) на Изпълнителния Директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, като е вписан в поддържания от нея на основание чл.162 ЗСУ регистър. В случая насочването към ползването на определената социална услуга е направено с атакуваната заповед на основание чл.20 ал.4, т.1 от ППЗЗДет., т.е. в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, като самото насочването е на основание чл.74 ал.1,т.1 от ЗСУ като социалните услуги се предоставят като мярка за закрила на детето Ф. по чл.23 т.1,т.2 и т.6 от ЗЗДет. и са финансирани от държавния или общинския бюджети. С оглед последното доставчик на социална услуга може да откаже предоставянето на услуга само когато: не предоставя исканите от лицето социални услуги или след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето(така чл.78 ал.5 от ЗСУ), но когато насочването за ползване на социални услуги се извършва със заповед, издадена по реда на ЗЗДет., доставчикът на тези социални услуги, финансирани от държавния/общинския бюджети и за които е извършено насочването, нямат право на отказ по чл. 78, ал. 5, т. 1 ЗСУ(така чл.19 ал.2 ППЗСУ). От своя страна Сдружение "Асоциация Ная" отговаря за параметрите на социалната услуга, която се е задължило да осъществява спрямо Държавата и Община – Търговище и трябва да обезпечи точното и изпълнение, като я предостави във вид и обем, който се дължи на лицата, които я ползват и съобразно разписаните в ЗСУ изисквания за качество и ефективност в Глава VII на закона. Доколкото възможността за отказ на доставчика тук е ограничен само до хипотезата на чл.78 ал.5, т.2 от ЗСУ, то във всички останали случаи за предоставящата организация не е налице друга възможност, освен да оспори акта, с който е извършено насочването към нея. В случая, от изложеното в жалбата до съда, се установява, че аргументите за оспорване не са свързани с това, че чрез посочените социални услуги не могат да се удовлетворят потребностите на лицето, а с редица други обстоятелства, необхванати от законоворегламентираните хипотези, при които доставчикът може на свой ред да постанови отказ, който да бъде проверен по реда на АПК. Ето защо и с оглед характера на дейността, свързан с изпълнение на конкретната мярка за закрила на детето, се предпоставя и правния интерес на Сдружение "Асоциация Ная" да оспори административния акт, който го засяга, тъй като очевидно социалната услуга не само трябва да се предостави на детето, но и да се изпълни във вида и обема, които съответстват на неговите нужди, потребности и здравословно състояние, и не са налице съмнения, че именно този доставчик може да я осигури с оглед твърденията за съществуващ „дълбок конфликт“ с бащата Базоли. В този смисъл определението на първоинстанционният съд е неправилно (в тази насока е и практика на ВАС на РБ при сходен случай – Определение № 13409 от 05.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2018 г., VI отд.), поради което същото следва да се отмени, а делото се върне – за продължаване на разглеждане жалбата и на Сдружението. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение