Определение № 117 от 17.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 2587/10.03.2016 г. от ЧСИ М. И. Б., рег. № 838 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, чрез процесуалния му представител адвокат М. М. за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1686/25.02.2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III – Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 13938/2015 г., с което молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 74 ЗЧСИ, сумата в размер на 8356, 63 лева, представляваща неправомерно невъзстановена от ЧСИ разлика между преведената от ищеца сума в размер на 38 100 лева като задатък за участие в публична продан по изп. дело № 20098380405629 и възстановената от ответника сума в размер на 29 743, 37 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.06.2014 г. до окончателното й изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава за периода от 04.04.2013 г. до 29.06.2014 г. в размер на 1051, 53 лева, както и е осъден да заплати сумата в размер на 1484, 26 лева – разноски за производството пред СРС и сумата в размер на 892, 13 лева – разноски пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК, жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение като представи надлежно обезпечение, размерът на който се определя съобразно чл. 282, ал. 2 ГПК. В конкретния случай е депозирана касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, внесено е обезпечение в размер на присъдената сума, общо в размер на 9408, 16 лева, видно от платежно нареждане от 10.03.2016 г., касаторът е внесъл сумата по специалната сметка на ВКС за обезпечения. Следователно са налице всички условия за спиране на изпълнението на посоченото по-горе въззивно решение на Софийския градски съд, поради което и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,