Определение № 11174 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. С определение № 17380 от 21.05.2025 г. постановено по адм. Дело №3674 по описа на Административен съд София град за 2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на „Стоу Интернешънъл“ Н.В, регистрирано в Кралство Белгия срещу ревизионен акт № Р-22221024000797-091-001 ат 30.09.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, отменен с решение №225/25.02.2025 г. на Директора на ОДОП гр. София и е прекратено производството по делото. В мотивите на определението е обсъдено направеното искане за присъждане на разноски, но липсва диспозитив в този смисъл. Срещу така постановеното определение, в частта, с която в полза на „Стоу Интернешънъл“ Н.В не са присъдени разноски е подадена частна жалба. Дружеството възразява срещу изводите на съда, че не се дължи присъждане на разноски, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото пред АССГ. Действията му неправилно са преценени като упражняване на предвидено в закон правомощие съгласно чл.156, ал.6 ДОПК. Представени са доказателства за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат, които не биха били плащани, ако не е било необходимо обжалване на ревизионен акт № Р-22221024000797-091-001 ат 30.09.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София пред съд. Освен частната жалба дружеството е подало и молба вх.№ 14042 от 05.06.2025 г., с която е поискано допълване или изменение на постановеното определение, с цел постановяване на диспозитив по отношение на разноските. Молбата е приета за разглеждане от съдебния състав и е постановено определение № 23811/10.07.2025 г., с което е отхвърлено искането за присъждане на разноски. След като е постановен съдебен акт, с диспозитив относим към заявената претенция за разноски, по делото е направено искане за изменение на определението в частта за разноските съгласно молба вх. №18405/21.07.2025 г. Искането е прието за процесуално допустимо и е разгледано от решаващия състав, който с определение №31545/26.09.2025 г. го е отхвърлил, като в мотивите си е изложил същите съображения относно присъждането на разноски, както в прекратителното определение и се е позовал на определение №3673 от 05.04.2023 г., постановено по адм.д.№2899/2023 г. по описа на ВАС. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№24396 от 07.10.2025 г., с която се иска да бъде отменено, тъй като е неправилна преценката на първоинстанционния съд, че когато ревизионния акт е отменен в хипотезата на чл.156, ал.1 ДОПК, сторените от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Подаването на жалба и направените от дружеството разноски, за да бъде сезиран надлежно съда са свързани с поведението на административния орган. Без значение е обстоятелството, че в последствие той е коригирал това свое поведение, като е издал акт, който е благоприятен за частния жалбоподател. Ответникът – Директор на дирекция ОДОП гр.София, надлежно уведомен не изразява становище по частните жалби. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази твърденията на частния жалбоподател и извърши дължимата проверка на обжалваните съдебни актове намира следното: Частните жалби са подадени в срок, от лице което има интерес от обжалването им и срещу актове, които подлежат на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими. По съществото им съобрази следното: Относно подадената частна жалба срещу определение № 17380/21.05.2025 г. допълнено с определение №23811/10.07.2025 г. Безспорно е, че за „Стоу Интернешънъл“ Н.В., чуждестранно дружество регистрирано в Кралство Белгия съществува правен интерес от оспорването по съдебен ред на ревизионния акт, който е мълчаливо потвърден при условията на чл.156, ал.4 ДОПК. Дружеството е подало жалба на 18.04.2025 г. срещу ревизионния акт, тъй като в законовия срок не е имало произнасяне. Неподаването на жалба от негова страна би имало за последствие влизането в сила на ревизионния акт. Сторените разноски по повод изготвянето и подаването на тази жалба са във връзка с обжалването на ревизионния акт. В последствие правният интерес е отпаднал, тъй като ревизионният акт е отменен с решение на директора на Д“ОДОП“- София, постановено при условията на чл.156,ал.6 ДОПК. Правилно съдът е приел, че е налице хипотеза по чл.159, т.4 АПК във връзка с §2 ДР ДОПК, поради която жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Това обаче не означава, че в тази хипотеза на жалбоподателя не се дължат разноски. Ако директорът на дирекция “ОДОП“ гр.София бе постановил решението си срока за произнасяне предвиден по чл.155, ал.1 ДОПК, то не би се стигнало до подаване на жалба и заплащане на разноски от страна на ревизираното лице. Безспорно административният орган с поведението си е станал причина за подаване на жалбата и извършване на разноски от страна на задълженото лице, поради което той дължи на последното направените от него разноски във връзка с водене на делото по подадената жалба по съдебно оспорване на мълчаливо потвърдения ревизионен акт. Допълнителен аргумент за дължимост на разноски от ответника могат да бъдат изведени и от нормата на чл.143, ал.3 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, която определя, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението е дал повод за завеждане на делото. Относно подадената частна жалба срещу определение №31545/26.09.2025 г. постановено по чл.248, ал.1 и ал.2 ГПК: Определението е неправилно, тъй като в производство като това образувано пред АССГ следва да бъдат присъдени разноски в полза на дружеството. Съдът е имал възможност да поправи първоначално приетото от него по отношение на дължимостта на сторените при обжалването разноски, но само се е задоволил да повтори вече изложените мотиви в предходните определения. Неправилна е преценката на съда, че при произнасяне на административния орган в хипотезата на чл.156, ал.6 ДОПК не се дължат разноски. Поведението на данъчната администрация безспорно е причина да бъде потърсена правна помощ от дружеството и да заплати държавна такса. В този размер сторените разноски следва да бъдат репарирани. Изложените мотиви от АССГ не могат да бъдат споделени, както и тези на ВАС по дело №2899/2023 г., на които решаващия състав се е позовал. Постановеното определение, в последствие допълнено, с което е отказано присъждането на разноски е неправилно и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и постановеното определение по реда на чл.248, ал.1 и 2 ГПК, като вместо това бъде постановен съдебен акт, с което да бъде уважено направеното искане за присъждане на претендираните разноски сторени пред АССГ по повод подадената жалба срещу ревизионен акт № Р-22221024000797-091-001 ат 30.09.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,