Определение № 257 от 27.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ЗК [фирма], със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4029 от 02.08.2010 год., по възз.гр.д.№ 6534 /2009 год., с което след частична отмяна на решението на СРС от 27.04.2009 год., по гр.д.№ 9399/2008 год., в неговата отхвърлителна част, е осъден молителя, като ответник по предявените в субективно активно съединяване преки искове, основани на чл.226, ал.1 КЗ да заплати обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди, както следва: на К. Ж. К. сумата, над 900 лв. до 3000 лв.; на В. Г. Ж. сумата над 950 лв. до 3500 лв.; на Г. Т. Г. сумата над 1000 лв. до 2 500 лв. и на П. П. П. сумата над 900 лв. до 2500 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта- 14.01.2008 год. до окончателното и изплащане, като в останалата част е оставено в сила решението на СРС. Искането за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е аргументирано с наличието на нови обстоятелства, обективирани в новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но които не са могли да бъдат известни на молителя при разглеждане на спора в инстанционното производство. В тази вр. същият твърди, че към датата на процесното ПТП виновното за настъпването му лице- К. Иванова П., управляваща л.а.” ОПЕЛ ВЕКТРА” с ДК [рег.номер на МПС], собственост на съпруга и М. К. П., не е имала качеството на „упълномощен водач”, поради изрично волеизявление от страна на последния, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, че и забранява използването на собственото му МПС, поради липса на необходимата правоспособност за управление, което обстоятелство е станало известно във вр. с производството по гр.д.№ 6163/2009 год. на СГС, към което е било приобщено в цялост НОХД № 829/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, приключило с осъдителна присъда за К. П.. Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК е ввъзразила по допускане на молбата за отмяна и алтернативно по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на чл.306 ГПК за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от заинтересована по см. на чл. 303, ал.1 ГПК страна в инстанционното производство, поради което е процесуално допустима и следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Горното разбиране следва от обстоятелството, че в решението на СГС, предмет на исканата отмяна, съобщено на настоящия молител на 30. 08. 2010 год., е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се неправилно изписване на делото, по което въззивният съдебен акт е постановен, поради което за начало на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, при липса на категорични данни, че новото обстоятелство е станало известно на страната молител след влизане в сила на този съдебен акт следва да се приеме датата, на която на ЗК [фирма], със седалище [населено място] е съобщено съдебното решение от 23.11.2011 год., по гр.д.№ 6534/2009 год. за извършената по реда на чл.247 ГПК поправка – неразделна част от първото, а именно 30. 12.2011 год.. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС