Определение № 13104 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на “Ди-М-Груп“ ООД против определение № 9055 от 22.10.2025 г., постановено по адм.д. № 1615/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – директорът на „Център за административни услуги Зора“ към община Бургас, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас оставя без разглеждане жалбата на “Ди-М-Груп“ ООД против разрешение № ПП001759/16.05.2025г. за поставяне на преместваем обект в УПИ I, кв. 1 по плана на „Приморски парк“ – позиция Е 9, издадено от директора на Дирекция „Център за административни услуги – Зора“ към община Бургас и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема за безспорно, че ПИ с идентификатор 07079.618.214 по КККР на гр. Бургас, върху който ще бъде поставен преместваемия обект е държавна собственост, предоставен за управление на община Бургас. Констатира, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права върху имота. Прави извод, че при тези данни за дружеството не е налице правен интерес от оспорване на административния акт. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на издаденото разрешение за поставяне на трето лице. Дружеството не участва в административното производство по издаване на оспорения административен акт и не е негов адресат. Разрешението за поставяне е издадено по отношение на имот, който не е собствен на жалбоподателя. Съгласно чл. 56, ал. 5 ЗУТ, в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Само собственикът на поземления имот, който в случая е държавата, има гарантирано от закона право на участие в административното производство за разрешаване на поставянето на преместваемия обект в този имот, както и право на жалба срещу издаденото разрешение, в случай на засягане на това право. С разрешаване поставянето на преместваем обект в чужд имот не се засягат права на жалбоподателя, поради което същият няма право на жалба по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото съдът постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доводите в частната жалба за наличие на неприключило друго административно производство за издаване на разрешение за поставяне на същият преместваем обект, не обосновава правния интерес на жалбоподателя за оспорване на процесното разрешение. Последният има право на жалба, но срещу акта, с който ще приключи висящото административно производство, образувано по искането на „Ди-М-Груп“ ООД. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,