Определение № 430 от 15.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 750/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на н.ч.х.д. № 1438/2026 г. по описа на Районен съд - Шумен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди материалите по делото намери, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: В Районен съд – Шумен е образувано н.ч.х.д. № 1438/2026 г. по частна тъжба, подадена от С. А. от гр. София срещу Г. Т. от гр. Варна за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК за осуетяване изпълнението на съдебно решение от страна на подсъдимия във връзка с определен от съда режим на лични отношения между тъжителя и двете му деца. С определение № 344/07.07.2026 г. по н. д. № 609/2026 г. ВКС, І – во н.о. за пети път е променил местно компетентния съд, поради това, че всички съдии от районните съдилища в гр. Варна, гр. Провадия, гр. Добрич, гр. Каварна и гр. Нови пазар, на които делото е изпращано от ВКС с отделни определения, са се отвеждали от неговото разглеждане. С посоченото определение ВКС за пореден път е променил местно компетентния съд, като е изпратил делото на РС – Шумен, където е образувано н.ч.х.д. № 1438/2026 г. С отделни определения всички съдии от състава на РС – Шумен са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 НПК, поради изказани съмнения от тъжителя срещу професионализма и безпристрастността им. С разпореждане № 1418/11.08.2026 г. съдебното производство по н.ч.х.д. № 1438/2026 г. по описа на РС – Шумен е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Изложеното обуславя извода, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, след като поредният съд на когото ВКС е изпратил делото не може да образува състав, който да го разгледа. С оглед на това и съобразно изискванията на чл. 6 ЕКПЧ делото да бъде разгледано от безпристрастен съд, е необходимо определяне на друг, еднакъв по степен съд. Предвид на множеството отводи на съдии от съдилищата, намиращи се териториално сравнително близо до гр. Варна, делото следва да бъде изпратено на РС – Бургас. Между гр. Варна, където е местоживеенето на подсъдимия и гр. Бургас, както и между гр. Бургас и гр. София, където живее подсъдимия, са налице добри транспортни и комуникационни връзки, поради което не биха се създали прекомерни затруднения, свързани с призоваването и явяването на участниците в наказателното производството, като по този начин ще се осигури своевременното провеждане на същото. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение