Определение № 60342 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2723/2021 г.

Постъпила е молба от „ИМОТ БГ ГРУП“ ЕООД, [населено място], и С. Т. Г., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат С. Г.-Т., с искане да бъде изменено определение №608 от 22.07.2021 г. по ч. гр.д. №2723/2021 г., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските поради прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Ответницата М. Г. Ж., [населено място], оспорва молбата. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба от „ИМОТ БГ ГРУП“ ЕООД, [населено място], и С. Т. Г., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат С. Г.-Т., срещу определение №409 от 27.05.2021 г. по ч. гр. д. № 610/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Осъдени са „ИМОТ БГ ГРУП“ ЕООД, [населено място], и С. Т. Г., [населено място], да заплатят на Г. Т. Ж., със съдебен адрес – [населено място], 500 лв. деловодни разноски и на М. Г. Ж., [населено място], 500 лв. деловодни разноски. Определението е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. Съдът констатира, че при минимален размер по 200 лв. на адвокатските възнаграждения следва да се приеме, че изплатените възнаграждения в размер на 500 лв. не са прекомерни. Те са съпоставими с изплатените от самите жалбоподатели по делото възнаграждения от по 350 лв. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси относно допустимостта на касационното обжалване при конкретния случай, трябва да се направи извод, че няма несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред ВКС. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.