Определение № 1990 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 863/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7103/11.03.2026 г. на Ц. И. Д. срещу разпореждане № 832/11.02.2026 г. по в. гр. д. № 1527/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е върната касационната й жалба подадена срещу решение № 1393/27.11.2025 по в. гр. д. № 1527/2023 г. по описа на същия съд. Преписи от частната жалба са връчени на ЗД „БУЛ ИНС“ АД и на М. П. Т., като не е постъпил отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното разпореждане № 832/11.02.2026 г. на Апелативен съд – София е постановено връщане на касационна жалба вх. № 3768/10.02.2026 г., подадена срещу решение № 1393/27.11.2025 по в. гр. д. № 1527/2023 г. по описа на същия съд. В мотивите на обжалваното разпореждане се сочи, че на подпомагащата страна Ц. И. Д. е връчен препис от въззивното решение на 09.12.2025 г., както и че въззивният съд е указал изрично на страните, че срокът за обжалване на решението е едномесечен и започва да тече от неговото съобщаване. Въззивният съд е прел, че касационната жалба е подадена след като е изтекъл срокът за обжалване на въззивното решение. От приложеното по делото съобщение се установява, както е посочил и въззивният съд, че препис от въззивното решение е било връчена на Ц. И. Д. на 09.12.2025 г. На 05.01.2026 г. е постъпила касационна жалба с вх. № 84/05.01.2026 г. от страна на Ц. Д., чрез адв. Х. М.. С разпореждане № 130/08.01.2026 г., получено от жалбоподателката на 06.02.2026 г., администриращият касационната жалба съд е оставил същата без движение, като е указал на Ц. Д. да отстрани в едноседмичен срок констатираните нередовности, а именно: да представи касационна жалба с точно и мотивирано изложение на касационните основания, да представи отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване; да представи още два преписа от касационната жалба и от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване за връчване на други страни по делото; да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 15, 50 евро и да приложи по делото вноска бележка. На 10.02.2026 г. е постъпила касационна жалба от Ц. Д. заведена под вх. № 3768/10.02.2026 г., изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, преписи от същите за връчване, както и платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15, 50 евро. Изложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че неправилно администриращият касационната жалба въззивен съд е приел, че същата е с вх. № 3768 и е депозирана едва на 10.02.2026 г. Видно от материалите по делото касационната жалба е депозирана на 05.01.2026 г. и е заведена под вх. № 84/05.01.2026 г., т.е. същата е депозирана в законоустановеният срок за обжалване, който е започнал да тече от 09.12.2025 г. - датата на връчване на препис от подлежащия на обжалване съдебен акт. Посоченият от съда вх. № 3768/10.02.2026 г. е даден не на касационната жалба, а на молбата, с която се изправят констатираните от съда недостатъци и се изпълняват дадените от него с разпореждане № 130/08.01.2026 г. указания. Като неправилно атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд – София за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение