Определение № 678 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10182/2024 г.

Производството е по чл. 251 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от частните жалбоподатели адв. А. Ю. Михайлов и адв. Н. Д. Димитров, с която се иска тълкуване на Определение № 13236/05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10182/2024 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. Ответникът – Общото събрание на съдиите в Софийски районен съд не изразява становище. Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила, но неизпълнени решения или определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. С определението, чието тълкуване се иска, Върховният административен съд е оставил без уважение искането, обективирано в частната жалба на адв. А. Ю. Михайлов и адв. Н. Д. Димитров, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и е оставил в сила Определение № 17106/17.09.2024 г., постановено по адм. дело № 6571/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Искането съдът да отговори на допълнително наведени въпроси в молбата за тълкуване е извън предметния обхват на производството по чл. 251 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Предвид горното, съдът не дължи произнасяне по поставени от страните въпроси и искания за допълване на мотивите на съдебния акт, особено при недопустима жалба пред първоинстанционния съд, при която не се разглежда спорът по същество, какъвто е случая. На тълкуване по реда на цитираната разпоредба подлежи единствено съдържанието на диспозитива на съдебния акт, но не и неговите мотиви. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на съдебния акт не са самостоятелен източник на правни последици, поради което те са елемент, но не и иманентна част на същия. С оглед правомощията на Върховния административен съд в производството по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, не би могло да се приеме, че е налице неяснота във волята на съда, постановил определението, чието тълкуване се иска. След като с него първоинстанционното определение е оставено в сила, то няма собствени извънпроцесуални последици. На изпълнение подлежи първоинстанционния съдебен акт, с който жалбата е оставена без разглеждане. Определението, постановено в резултат на осъществена от касационната инстанция проверка за валидност, допустимост и правилност, е условие за влизането на първоинстанционния акт в сила. Настоящият съдебен състав намира, че определението, чието тълкуване се иска, съдържа ясно и разбираемо формулирана воля на съда, която не се нуждае от тълкуване. Съдът се е произнесъл по частната жалба, с която е сезиран и е постановил конкретен диспозитив, който не поражда неяснота, подлежаща на тълкуване. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за тълкуване на постановеното съдебно определение, поради което искането следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 5 ГПК, във вр. с 144 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,