Определение № 50036 от 26.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2639/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищците В. Х. и М. М. срещу определение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗК „Уника“ АД не изразява становище. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта относно разноските. С частната жалба определението се обжалва по отношение на размера на присъденото на основание чл. 38 ЗА възнаграждение на упълномощения от ищците адвокат. За да постанови определението си, съдът е приел, че съобразно предмета на въззивното производство обжалваемият интерес е в размер на 52 000 лв. (50 000 лв., съответно 2000 лв., по исковете на В. Х., съответно М. Х.), като с въззивното решение по същество същите са уважени до размер 5000 лв., съответно 2000 лв. Изложил е съображения, че с решението адвокатското възнаграждение е определено на база общия материален интерес по всеки иск, като е съобразена фактическата и правната сложност на делото. Определението е неправилно. Основателно е оплакването на частните жалбоподатели, че доколкото предмет на разглеждане във във въззивното производство са два самостоятелни субективно съединени иска, макар и основани на общ факт, възнаграждението по чл. 38 ЗА следва да бъде определено поотделно за всеки иск. С оглед на това съобразно обжалваемия интерес по всеки от исковете и съгласно приложимата за периода на въззивното производство редакция на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС общите размери на възнагражденията следва да бъдат определени на 370 лв. по иска на М. М. (300 лв. плюс 7 % за разликата от 1000 лв. до 2000 лв.) и на 2030 лв. по иска на В. Х. (830 лв. плюс 3 % за разликата от 10 000 лв. до 50 000 лв.). първото възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер с оглед приетата неоснователност на въззивната жалба на ответника в тази част, а второто възнаграждение – частично до размер на 10 % или 203 лв. предвид отхвърлянето на иска за разликата над 5000 лв. до обжалвания размер от 50 000 лв., или общо 573 лв. Поради това определението следва да бъде отменено в обжалваната част, като на пълномощника на ищците се присъди допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивното производство в размер на 185 лв. С тези мотиви съдът