Определение № 50424 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2040/2019 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „Първа инвестиционна банка”АД срещу определение № 176 от 10.06.2019г. на АС Бургас, с което в производство по чл.248 ГПК: 1/ по молба на ответницата З. Р. М. е допълнено постановеното по в.т.д.№ 4/2019г. решение в частта за разноските и „ПИБ”АД е осъдено да заплати на тази страна сумата 1 800лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция; 2/ по молба на ответницата П. И. А. е изменено постановеното по делото решение, в частта за разноските, дължими на тази страна за въззивната инстанция и „ПИБ”АД е осъдено да й заплати още 422.32лв. (разноските, дължими на П. А. са увеличени от сумата 188.20лв., присъдени с решението, на сумата 630.52лв.). С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и постановяване на друго, с което дължимите на З. М. разноски да бъдат редуцирани поради прекомерност и намалени до предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения минимум, а разноските, дължими на П. А. да не бъдат увеличавани над сумата 188.20лв. Постъпил е писмен отговор от З. Р. М., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство. С Решение № 50114 от 07.10.2022г., постановено по настоящото делото, решението на Апелативен съд Бургас № 30 от 11.04.2019г. по в.т.д.№ 4/2019г., с което въззивният съд се е произнесъл по иска, предявен от „ПИБ”АД срещу П. А. е отменено частично и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на този съд. От това следва, че частната жалба на П. А. срещу атакуваната понастоящем част от определението на АС Бургас не може да бъде разгледана на настоящия етап и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като спорът по отношение на тази ответница (обикновен другар на останалите ответници) е висящ и преценката за разноските, които се следват на П. А., ще бъде направена при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Допустима е и следва да бъде разгледана частната жалба на З. М. (обикновен другар на останалите конституирани по делото ответници), по отношение на която искът е отхвърлен с влязлото в сила като необжалвано въззивно решение. Спорът по отношение на тази страна е окончателно приключил. Частната жалба срещу тази част на определението е неоснователна: В съдебното заседание пред въззивната инстанция, в което е даден ход на устните състезания, пълномощникът на З. М. адвокат Т. Н. е направил искане за присъждане на разноски с представен списък. Съгласно него (л.102 от материалите по делото) разноските са в размер на 1 800лв. за адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие (л.101) за договорено и отразено като платено в брой адвокатско възнаграждение от 1 800лв. В съдебното заседание представителят на „ПИБ”АД не е заявил възражение по чл.78,ал.5 ГПК- т. е. искане по смисъла на тази разпоредба от насрещната страна не е направено. Възражение в такъв смисъл не е направено и след връчване на банката на молбата на З. М. по чл.248 ГПК (връчване на съобщение рег. № 3828/14.05.2019г. на банката (л.126 от материалите по делото), по която „ПИБ”АД не е взела становище. При тези данни въззивната инстанция не е имала никакво основание да разсъждава по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, с какъвто довод не е била надлежно сезирана. Изцяло неоснователно е искането това възражение, заявено едва в настоящото производство, да бъде обсъждано от настоящата инстанция, от което следва, че определението в атакуваната част следва да бъде потвърдено. Искането на З. М. за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като то е съпътстващо основния спор такова по чл.248 ГПК. Произнасянето по него няма самостоятелно значение. С акта по чл.248 ГПК не се приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК и за това производство не се присъждат разноски - аргумент от т.9 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика - определението по т.д.№ 1958/2019г. на ІІ т.о. на ВКС и цитираните в него актове на състави на ВКС. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС