Определение № 6845 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общински съвет - Пловдив, чрез адв. Йотова, против определение № 1197 от 03.02.2026 г. по адм. дело № 10077/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което подадената от частния жалбоподател касационна жалба против решение № 5624 от 23.06.2025 г. по адм. дело № 417/2025 г. на Административен съд – Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като постановеното решение не се отнася за общински обект от първостепенно значение и не попада сред актовете по чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ, изключени от касационен контрол. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли определението да бъде отменено и делото - върнато на тричленен състав на Върховния административен съд за продължаване на процесуалните действия. Претендира и направените разноски. Ответниците Г. Й. С. и М. Н. И., чрез пълномощника си адв. Недева, оспорват частната жалба. Молят оспореното определение да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че оспореното решение на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на М. Н. И. и на Г. Й. С. е отменено решение №176, взето с протокол №11 от 29.06.2023г., и решение №225, взето с протокол №13 от 26.07.2023г., на Общинския съвет - Пловдив, с които е одобрен ПУП-ПР за Централна градска част, гр. Пловдив, и план-схеми: „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Канализационни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно-снабдителни мрежи и съоръжения“, „Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“ и „Комуникационно-транспортна“, и Правила и нормативи за прилагане на плана, в частите им относно ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, кв. 156Д по плана на “Централна градска част“- Пловдив, проектен [УПИ] - жил. стр., кв. 90, не подлежи на касационен съдебен контрол. Съдебният състав приема, че за ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Пловдив е приложима частта от уличната регулация на ул. „Гладстон“, която е част от първостепенната улична мрежа – общински обект от първостепенно значение съгласно чл. 215, ал. 7 вр. § 5, т. 7 3УТ. По тези съображения стига до извода, че решението на Административен съд – Пловдив е окончателно съгласно изричната разпоредбата чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ. Този извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове. Следователно според цитирания текст не подлежат на касационен съдебен контрол решенията по отношение на „общински обект от първостепенно значение“. Според легалната дефиниция на § 5, т.73 ДР на ЗУТ общински обекти от първостепенно значение са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл.8, ал.9 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за обекти от първостепенно значение. Първата част на цитираната разпоредба изрично изброява обектите, които се приемат за общински от първостепенно значение, докато втората част включва и други обекти, публична общинска собственост, които са определени за обекти от първостепенно значение в програмата по чл. 8 ал. 9 ЗОС. Оспореният ПУП – ПР, отнасящ се за Централна градска част на гр.Пловдив, е обявен и включен в годишната програма на Община Пловдив за 2013 г. като обект от първостепенно значение в цялост, без да са конкретизирани обекти, които са такива. Следователно преценката за това дали планът засяга общински обект от първостепенно значение следва да се извърши съобразно фактите за всеки конкретен случай, тъй като във втората част на § 5, т. 73 ДР ЗУТ се включват обекти, извън изброените, които са публична общинска собственост и са обявени за такива от първостепенно значение. В случая, обратно на изразената от тричленния състав на Върховния административен съд теза, оспореният ПУП- ПР за Централна градска част на гр. Пловдив, в частта, относно ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Пловдив, който се урегулира като проектен [УПИ] - жил. стр., кв. 90, не се включва в обхвата на циитрана разпоредба. Одобреният подробен устройствен план като цяло не е публична общинска собственост и не носи характеристиките на обект от първостепенно значение. Същевременно УПИ ХІ-521.796 също не е публична собственост и не представлява общински обект от първостепенно значение. Изложеното налага заключението, че обжалваното решение на Административен съд – Пловдив не попада в хипотезата на чл. 215, ал.7, т.1 ЗУТ и по отношение на него касационният съдебен контрол не е изключен. В този смисъл са решение № 13482/ 11.12.2024г. по адм. дело № 7742/ 2024г.; решение № 4528/30.04.2025г. по адм. дело № 1849/ 2025г.; решение № 5446/ 27.05.2025г. по адм. дело № 2831/2025г.; решение № 5528/ 28.05.2025г. по адм. дело № 3494/2025г.; решение № 8576/ 26.08.2025г. по адм. дело № 2827/2025г. на Върховния административен съд, второ отделение. Цитираните съдебни актове не са в противоречие с посочените в обжалваното определение, тъй като различните изводи относно допустимостта на касационен контрол се обосновават от конкретната фактическа обстановка, установена по всеки отделен казус. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на тричленния състав на Върховния административен съд за продължаване на процесуалните действия и разглеждане на касационната жалба. По претенцията на частния жалбоподател за разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе тричленният състав на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, съобразно изхода на спора. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,