Определение № 28 от 07.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2522/2024 г.

Производството е образувано е по частна жалба, вх.№ 24 455/26.09.2024г. по вх.рег. на САС, идентична по съдържание с частна жалба с вх.№ 25 332/07.10.2024г. по вх.рег. на САС, първоначално постъпила във ВКС с вх.№ 1756/26.09.2024г. и изпратена за администриране на САС, подадена от „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, чрез управител М. Д. Д., срещу определение № 2181/31.07.2024г. по възз.ч.гр.д.№ 1840/2024г. на САС. С обжалваното определение е 1/оставена без разглеждане частна жалба, вх.№ 118 992/18.12.2023г., срещу определение № 4091/22.11.2023г. по т.д.№ 2772/2021г. на СГС в частта, с която са оставени без уважение исканията за отвод на съдията-докладчик и за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене и 2/ е потвърдено определение № 1589/25.04.2024г. по т.д.№ 2772/2021г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на М. Д. Д. за отмяна на наложената му глоба в размер на 300лв. с разпореждане № 1453/16.02.2024г. В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за присъждане на разноски. С подадения чрез адв.А. Т. от САК писмен отговор Р. Г. – ЧСИ рег.№ 925 на КЧСИ, оспорва частната жалба. Моли за оставянето й без уважение, съответно – за потвърждаване на обжалваното определение. Не е постъпил отговор от „Пътно строителство“ АД. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното: За да остави без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което са оставени без уважение исканията за отвод на съдията-докладчик и за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене, въззивният състав е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен акт, с който не се прегражда/временно или окончателно/ хода на исковото производство и не се констатира недопустимост на исковото производство или на отделни негови фази. Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения: преграждащите по-нататъшното развитие на производството /т.1/ и посочените изрично в закона /т.2/. Всички останали определения, които не попадат в тези категории, не подлежат на самостоятелно обжалване, а проверка за тяхната законосъобразност се извършва при обжалването на крайния акт, с който приключва производството пред съответната инстанция. Първоинстанционното определение, с което са оставени без уважение исканията за отвод на съдията-докладчик и за отмяна на определението за приключване на съдебното диренене, не попада сред подлежащите на обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо развитието на производството, нито в процесуалният закон е предвидена възможност за обжалване на определение с това съдържание. Ето защо, частната жалба, като процесуално недопустима, правилно е оставена без разглеждане, поради което определението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено. Определението в останалата обжалвана част, с която е оставена без уважение частната жалба срещу отказ да бъде отменена наложена от съда глоба е неподлежащо на касационно обжалване, както и е посочено в него. Въззивните определения, с които по реда на чл. 92, ал. 3 ГПК се потвърждава първоинстанционно определение за отказ да се отмени наложена глоба, не дават разрешение по същество на друго производство ( чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК ), тъй като частното производство по отмяна и обжалване на наложена глоба не се води по молба за защита или съдействие на лично или имуществено право, както е разяснено с ТР № 5/15 на ОСГТК на ВКС. Поради това тези въззивни определения не подлежат на касационно обжалване. Ето защо частната жалба срещу определението в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед на този изход на спора на частния жалбоподател са недължими разноски. Поради изложеното, съставът на I т. о.: