Определение № 6608 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2026 г.

Производството е по реда на чл.157, ал.4 от ДОПК във връзка с чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба подадена от „Ветрен Комерс“ ЕООД, представлявано от И. В. М. – управител, чрез адв.Младенов срещу определение № 2509 от 27.05.2026 г. постановено по адм. Дело №391 по описа на Административен съд гр.Пазарджик за 2026 г. С атакуваното определение е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на ревизионен акт № Р-16001324006706-091-001 от 27.11.2025 г. Определението се обжалва с твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. За да поиска спиране на изпълнението ревизираното лице е представило обезпечение – имущество на дружеството на стойност 300 000 евро, съгласно застрахователен договор, като това имущество вече е послужило за обезпечение. С оспореното определение АС гр.Пазарджик оставя без уважение искането и само формално посочва като основание размера на данъчното задължение и го съпоставя с данъчната оценка на имотите, която е много по-ниска и не се съобразява с реалната пазарна стойност на въпросните сгради. Неправилно съдът е приел, че с предложеното обезпечение не се покрива размерът на данъчното задължение, още повече, че тези имоти вече са използвани за обезпечение. Неоснователен е и направеният извод, че обезпечението не е достатъчно. Не е съобразена стойността, на която е застрахован имота – 300 000 евро съгласно приложения по делото застрахователен договор. Застрахователя не би надценил застрахования имот, ако неговата стойност не е тази на която е застрахован. Към датата на подаване на искането за спиране, задължението възлиза на 190 027.35 евро, в това число главница и лихви. За да откаже спирането, съдът неправилно се позовава единствено на ниската данъчна оценка на имота и размера на публичното вземане и затова е направил извод, че мерките няма да обезпечат вземането, че се предлагат като обезпечение земя и сгради с почти два пъти по-висока стойност от размера на обжалваното задължение установено с ревизионния акт. Преценката на съда не се ограничава само до размера на обезпечението, но и за това дали обезпечителните мерки ще гарантират събирането на публичното вземане за периода от обжалването на ревизионния акт до влизане в сила на съдебното решение. Изводът на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Дружеството е изпълнило задължението си и при сезиране на съда с искането за спиране изпълнението на ревизионния акт е доказало твърденията си, че предложеното като обезпечение недвижимо имущество е с достатъчна стойност и може надлежно да осъществи охранителната си функция и да гарантира държавното вземане. Моли, определението да бъде отменено като бъде постановено друго, с което да бъде спряно изпълнението на ревизионен акт № Р-16001324006706-091-001 от 27.11.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив. Ответникът – Директор на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, в приложено писмено становище по частната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Предложеното обезпечение не покрива размера на задължението, поради което не може да послужи за гаранция при евентуално по-късно събиране на вземането. Намира, че не са налице законовоустановените предпоставки за постановяване на поисканото спиране. Върховен административен съд, състав на осмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд гр.Пазарджик е предявено искане за спиране на ревизионен акт №Р-16001324006706-091-001 от 27.11.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение №60 от 23.02.2026 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.Пловдив. С обжалвания ревизионен акт е изменена декларираната данъчна загуба на дружеството и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за периода от 2019 г. до 2023 г. в размер на 236 417.19 лв. главница и лихви в размер на 123 786.42 лв. Към искането са приложени удостоверение за данъчна оценка по чл.264 от ДОПК издадена от община Септември; удостоверение за търпимост на строежите предложени за обезпечение и застрахователна полица за установяване на застрахователната стойност на недвижимите имоти. Съгласно приложената от НАП справка се установява размер на задължението към датата на направеното искане 371 661.42 лв. В случая са наложени обезпечителни мерки върху недвижим имот собственост на ревизираното лице в размер на 305 052.75 лв., които целят обезпечаване събирането на установеното с ревизионния акт задължение в размер на 371 661.19 лв. Представена е и застрахователна полица, в която стойността на имота е определена на 300 000 евро, но въз основа на нея, според мотивите на атакуваното определение не може да се установи действителната застрахователна стойност на производствените сгради. Съдът е приел, че обезпечението следва да бъде не по застрахователната стойност, каквото е твърдението на ревизираното лице, а съгласно данъчната оценка на имотите при съобразяване разпоредбата на чл.195, ал.6, т. 1-3 ДОПК. Нормата е императивна, а изброяването в нея е лимитативно и изчерпателно, поради което не би могло да обосновава извод, че законодателят е предвидил възможност за налагане на обезпечителни мерки по застрахователната стойност на имотите. По тези съображения е прието, че предложеното обезпечение е недостатъчно и искането за спиране изпълнението на ревизионния акт не следва да бъде уважено. Определението е правилно. Предлаганото обезпечение е възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството, поради което за определяне на стойността на обезпечението е представената данъчна оценка по чл.264 ДОПК. Съгласно тази оценка стойността на предложените като обезпечение имоти /земя и сгради/ е 336 078.28 лв. /171 834 евро/. Размерът на задължението е 371 661.42 лв. Предложеното обезпечение не покрива изцяло размерът на установеното с ревизионния акт задължение, както правилно е приел и АС гр.Пазарджик. Ето защо, се споделят мотивите на първоинстанционният съд, че представеният застрахователен договор и удостоверение за застрахователна стойност на имота за по – висока стойност от посочената в данъчна оценка, не обосновават извод за надлежно представено обезпечение и гарантиране вземането на фиска. Застрахователната стойност посочена в договора за застраховка е ирелевантна относно остойностяването на обезпечението под формата на възбрана върху недвижим имот. Възможността обезпечението да бъде наложено при съобразяване на тази стойност е предвидена само за МПС, активи или други движими вещи. Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на обстоятелството, че застрахователят не може да си позволи да застрахова имот на стойност по-ниска от посочената в договора. Относими към извършената преценка в процесния случай са обезпечителните мерки по глава XXIV, както и обстоятелството, че наложеното обезпечение не покрива размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт. При произнасяненто си първоинстанционният съд е съобразил тези разпоредби. С оглед на изложеното е споделим изводът на съда, че сумата от 336 078.28 лв. не отговаря на размера на публичното вземане (главница и лихви към датата на подаване на искането) от 371 661.19 лв., поради което правилно съдът не е спрял изпълнението на ревизионния акт. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение