Решение № 14257 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2014 г.

Решение № 14257 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Георги Таков Налджиев от гр. Петрич, ул. "Ал. Стамболийски", № 61, против Решение от 03.01.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 14498 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № [011201641 от 31.05.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2121/27.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006-2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на доводите за нищожност на РА; липса на основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл.; необосновано съдът потвърдил констатацията на органите по приходите за нулево начално салдо към 01.01.2006 г.; без основание не били признати представените договори за паричен заем като оправдание на превишението на разходи над приходи- доказано било даването на парите, уговарянето на лихва не е задължително. При изготвянето на паричния поток не бил направен анализ на паричните суми, постъпили по банкови сметки на ревизираното лице- не било съобразено, че едни и същи суми били внасяни и теглени многократно, а и част от сумите представлявали връщане на парични заеми, дадени от РЛ на трети лица в данъчни периоди преди ревизираните. Необосновано размерът на разходите за задгранични пътувания бил определен по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина като се виждало, че при извършените пътувания нямало разходи за квартирни. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") - София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на нищожност на процесния РА, предвид представената в административната преписка Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К1201641/16.05.2012 г. по чл. 119, ал. 3 ДОПК /в приложимата му редакция ДВ бр. 105/2005 в сила до 01.01.2013 г./, издадена от оправомощената със Заповед № РД-01-6 от 04.01.2010 г. на Директора на ТД на НАОП София, началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София Даниела Ямборска. Със ЗОКО като орган издател на РА е определена Христина Акалийска /ст. инспектор по приходи/, която е издала РА. Неоснователни са и доводите за нищожност на РА поради липса на мотиви, при подробен РД, връчен на РЛ, чийто мотиви са достатъчни с оглед правото на защита на ревизираното лице в ревизионното производство. Основателно в касационната жалба се поддържа, че при извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание на наличие на данни за укрити приходи или доходи или данни, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период / основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК/, установяването на въпросните данни е едновременно въпрос както на процесуални предпоставки за извършване на ревизията по особения ред, така и на разглеждане по същество при определяне на облагаемата данъчна основа. В случая, ревизията е започнала поради писмо на началник сектор в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към МВР до Директора на ТД на НАП Благоевград от 24.08.2011 г. по повод на проверка по сигнал относно съмнителни финансови операции от страна на ревизираното лице, той като то не осъществява търговска дейност, а в същото време получава по личните си банкови сметки големи парични суми. Обстоятелството на получаване на такива суми, които многократно превишават доказани приходи на ревизираното лице за процесните периоди е установено и от органите по приходите, което не се оспорва от ревизираното лице. Затова неоснователно е касационното оплакване за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършването на ревизията по особения ред. Неоправдано е касационното оплакване за неправилно определяне на нулево начално салдо в началото на ревизираните периоди. Простото твърдение на жалбоподателя, че е разполагал с 22 000 лв. в началото на ревизираните периоди подлежи на доказване по правилата на доказателствената тежест, че всеки трябва да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. Така е преценил и административният съд и правилно не е взел предвид варианта на съдебно-счетоводната експертиза, който е изчислявал задълженията на ревизираното лице с участието на посочената сума като начално салдо към 01.01.2006 г. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно недоказването на фактите за получаване от РЛ на парични суми назаем от посочени физически лица, като оправдание на констатираното превишение на разходите над приходите на лицето за ревизираните периоди. Част от лицата, посочени като заемодатели са отрекли да са имали каквито и да е отношения с ревизираното лице. Относно потвърдилите даването на сумите, липсват доказателства тези лица да за имали възможност да дадат на заем посочените в представените договори парични суми. Предаването на парите също не е доказано, както правилно е приел първоинстанционният съд. Отделно от всичко това, от съдържанието на представените договори за паричен заем с лицата Ясен Миленов и Росен Трайков като заемодатели и разписките за връщане на сумите от ревизираното лице, се вижда че става дума за краткосрочни договори за паричен заем, с които в рамките на един и същи годишен данъчен период се твърди, че сумите са дадени на заем и върнати, т. е. те не се отразяват на годишния резултат за периода. В същото време, твърденията за получаване на парични суми назаем в ревизираните периоди нямат нищо общо с констатациите за постъпване по банкови сметки на ревизираното лице на големи парични суми без никакво оправдание. Именно тези суми са приети от органите по приходите за приходи с неустановен произход, подлежащи на облагане. Срещу тези констатации ревизираното лице не е ангажирало никакви доказателства, както обосновано е приел първоинстанционният съд. Твърдението на РЛ пред административния съд, повторено и в касационната жалба, че е внасяло и теглило многократно едни и същи парични суми по своите банкови сметки не е потвърдено със заключението на поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, която изобщо не е имала такава задача. Това твърдение също е следвало да бъде доказано от жалбоподателя, предвид презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА, както е приел и съдът. На последно място, основателно административният съд е приел, че установени пътувания в чужбина и липса на документи за извършените от РЛ там разходи, последните следва да се определят по посочената по-горе Наредба. От друга страна, въпросните разходи за пътувания в чужбина нямат отношение към установените доходи с неустановен произход, постъпили по банковите сметки на жалбоподателя, които са основната част от определената данъчна основа на облагане. Предвид всичко изложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение