Определение № 13469 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11249/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. Ф., чрез Д. Ф. против определение № 6842 от 24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 1391/2024 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата й с искане за обявяване на нищожност на решение № КВПС -01-1/07.12.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по сигнал с рег. индекс № УИН WB2305040003 и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. По подробно изложени доводи счита, че съдът неправилно е приел жалбата за недопустима. Оспорват се доводите на съда, че с определение №1150/09.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2473/2023 г. по описа на АС Бургас, с което е отхвърлена жалбата й като неоснователна, е извършена пълна проверка на решение № КВПС – 01 -1/07.12.2023 г. на КЗЛД, относно основанията за нищожност на същото. Моли определението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответната страна – КЗЛД, чрез председателя, в писмено становище излага подробни съображения за правилност на постановеното определение, тъй като административният акт е бил обжалван пред съд и е извършен контрол за законосъобразност, в това число и служебно дължимия контрол за нищожност, поради което е недопустимо ново позоваване на нищожност на акта. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Д. Т. Ф., с която е заявено искане да бъде обявена нищожността на решение № КВПС -01-1/07.12.2023 г. на КЗЛД. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима. Изложил е доводи, че в случая е налице влязло в сила съдебно определение по оспорването на Ф. срещу решение № КВПС - 01- 1/07.12.2023 г. на КЗЛД, което е било обжалвано и потвърдено с определение № 5851/14.05.2024 г. по адм. дело №3916/ 2024 г. по описа на ВАС, поради което подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 от АПК във вр.с чл.177, ал.3 АПК, а производството по делото да бъде прекратено. Определението е правилно. При тези фактически данни, които не са спорни, решаващият съд е приел, че предмет на проверката за законосъобразност на всеки индивидуален административен акт по реда на чл. 145 и сл. от АПК са всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане затова. С оглед предвидената цялостна съдебна проверка, независимо от посочените от жалбоподателя основания, с нормата на чл. 177, ал. 3 от АПК е установена забрана за оспорване на акта като нищожен или оспорването му на друго основание, при наличие на постановен съдебен акт, с което е отхвърлено оспорването на акта. Видно от данните по делото съдът правилно е приел, че са налице основанията на чл. 177, ал. 3 от АПК - наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който е отхвърлено оспорването на Ф. срещу решение № КВПС -01-1/07.12.2023 г. на КЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Оспорващото лице е упражнило правото си на защита, за което има влязъл в сила съдебен акт - определение № 1150/09.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2473/2023 г. по описа на АС Бургас, което е било разгледано в производство по реда на чл.197- чл.202 АПК. Горецитираното определение е било обжалвано и потвърдено с определение № 5851/14.05.2024 г. по адм. дело №3916/ 2024 г. по описа на ВАС, в чиито мотиви изрично е посочено, че при извършената проверка съдът подробно и прецизно е обсъдил всички доводи в подадените от Ф. сигнали, извършил е преценка на релевантните за спора факти и доказателства и е извършил цялостна проверка на оспорения акт, т.е. на всички основания по чл.146 АПК. Обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо препятстват повторното разглеждане на жалба със същия предмет, с оглед принципа за правна сигурност и стабилитет на правните последици на влезлите в сила съдебни актове. Служебната проверка по чл. 168, ал. 2 от АПК, обхващаща и въпроса за валидността на акта, преклудира възможността за процесното оспорване, съобразно чл. 177, ал. 3 от АПК. В случая, по оспорването е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът правилно е приел, че са налице основанията на чл. 159, т. 6 от АПК. Посоченото е процесуална пречка за съществуване на правото на оспорване, която по своя характер е абсолютна и за която съдът следи служебно. Налице е субективен и обективен идентитет на делата, като обстоятелството, че адм. дело № 11249/2024 г. е заведено с оплакване на нищожност не променя този извод, тъй като валидността на акта е предмет на цялостния контрол за законосъобразност на акта и при първото оспорване, по което е образувано предходното адм. дело № 2473/2023 г. по описа на АС Бургас. Дори и изрично да не е било посочено в жалбата, съдът следи служебно по силата на задължението по чл. 168, ал. 2 от АПК за валидността на акта. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение