Определение № 2317 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от И. М. М. молба за спиране изпълнението на решение № 13 от 26.01.2023г. по в.гр.д. №350 от 2022г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която И. М. М. е осъден да заплати на И. Т. И., на основание чл.240 от ЗЗД следните суми: 200 000/двеста хиляди/евро – главница, дължима по договор за паричен заем от 17.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 118 679.76/сто и осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и девет цяло и седемдесет и шест/лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2017г. до 30.08.2020г. Срещу решението е била подадена касационна жалба, въз основа на която е било образувано гр.д.№1730/2023г. по описа на ВКС. С платежно нареждане от 24.07.2023 г. молителят е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 509 845.76лв. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението на въззивно решение се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер на присъдената с обжалваното решение сума.В конкретния случай срещу решение по в.гр.д. №350 от 2022г. на Пловдивския апелативен съд е подадена касационна жалба и дължимото съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение е внесено, поради което молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България