Определение № 1858 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1064/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. М. Д. Д. обжалва определение № 1309 от 29.04.2025 г. по ч.т.д. 613/25 г, ВКС, II ТО, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 1361 от 04.06.2024 г. по ч.гр.д. 1426/24 г. Апелативен съд – София, с което на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК бил определен друг, равен по степен съд, който да разгледа образуваното пред Софийски градски съд, дело. В частната жалба излага съображения относно определения от Апелативен съд – София съд, Окръжен съд – [населено място], който според него не бил най-близкия териториално съд, с оглед местоживеенето му. Сочи като най-близък съд, който следвало да бъде определен - Окръжен съд – София. Счита, че и много от съдиите в Окръжен съд – Враца може да се отведат от разглеждане на делото. Моли да се отмени определението и да се върне на АС-София, евентуално да се определи друг равен по степен съд, Окръжен съд - София. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок. Видно от съобщение, с което е връчен препис от обжалваното определение, частният жалбоподател е уведомен на 19.05.2025 г. Частната жалба е подадена на 27.05.2025 г., в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, едноседмичен срок. За да постанови определение № 1309/29.04.2025 г., ВКС, II ТО, съставът на ВКС е приел, че се обжалва определение на Апелативен съд – София, постановено, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, поради това, че всички съдии от местнокомпетентния съд, са се отвели от разглеждане на делото, страна, по което е М. Д. Д.. Приел е, че липсва учредена от закона правна възможност, актът, с който горестоящият съд определя местнокомпетентен съд поради отвод на всички съдии от сезирания местнокомпетентен съд, да бъде обжалван. Приел е, че това определение не е преграждащо, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е изрично регламентирана възможност да се обжалва този акт, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу посоченото определение на Върховния касационен съд, е неоснователна. Правилно съставът на Върховния касационен съд е преценил, че определението, постановено на основание чл. 23, ал.3 от ГПК, не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил инстанционен контрол по отношение на акта, с който горестоящият съд може да определи друг равен по степен съд, който да разгледа делото, когато са налице основания, съгласно чл. 22, ал. 1 от ГПК по отношение на всички съдии от сезирания съд и същите са се отвели. Обжалването е допустимо само в предвидените от закона случаи. Правилно съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е подчертал, че определението, постановено на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, не е преграждащо и не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Определението обезпечава развитието на процеса, с оглед безпристрастното разглеждане на правния спор. От друга страна, обжалването не е изрично предвидено, с което е неприложимо правилото на чл. 274, ал. 2, т. 2 от ГПК. Поради това определението не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частната жалба на М. Д. е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да потвърди определението на състава на ВКС и