Определение № 376 от 22.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 393/2012 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. А. П. и П. И. П.,и двамата от [населено място],против решение №21/31.01.2012г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№766/2011г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №51/28.04.2010г. по гр.д.№3738/2009г. по описа на Районен съд –Добрич и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Х. А. П. и П. И. П.,че М. Г. Т. е собственик на ½ идеална част от жилище,находящо се на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица],с площ 93кв.м,съставляващо имот с идентификатор №72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2,по действащата кадастрална карта,ведно с ½ идеална част от изба и съответните идеални части от общите части на сграда,като осъжда Х. А. П. и П. И. П. да предадат на М. Г. Т. владението върху ½ идеална част о жилище,находящо се на първи етаж с идентификатор №72624.607.1009.1 в [населено място], [улица],с площ от 93кв.м,представляващо имот с идентификатор №72624.607.1009.1.1 и 72624.607.1009.1.2,по действащата кадастрална карта,ведно с ½ идеална част от изба и съответните части от общите части на сградата. В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приподписано от адвокат Г. Ц. Н.,касаторите заявяват,че са налице основанията ,предвидени в член 280 ал.1,т.1-2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като/цитирам/: „1/Относно въпросите от материалноправно естество: С оглед обстоятелството,че договорът за дарение,заявен като основание за исковата претенция,не е изповядан от нотариус,а от съдебен изпълнител,при положение,че по това време в районния съд е имало назначени трима нотариуси,се поставя въпроса:допустимо ли е при действието на отменения закон за съдебната власт да се възлагат нотариални функции на съдебен изпълнител и ще се счита ли за спазена в този случай изискуемата нотариална форма при оформяне на сделки на разпореждане с недвижими имоти? Също така,доколкото в случая се установява,че подписът на мястото на нотариус не е на лицето/съдебен изпълнител/,посочено в текста му като автор на нотариалното изявление се поражда идентичен с горния въпрос:спазена ли е в този случай изискуемата нотариална форма? Повдигнатите въпроси не са били обект на дискусия в практиката на ВКС,поради което разглеждането на касационната жалба по същество ще бъде от значение за точното прилагане на закона по смисъла на член 280,т.3 ГПК. 2/По въпросите от процесуално естество: Въззивният съд не е изпълнил отменителните указания на ВКС да упражни служебен контрол по съблюдаването на нормите от публичен ред от значение за изхода на спора.Въпреки,че съдебният район на Добричкия окръжен съд не е голям и че в състава на въззивния съд участват съдии със значителен професионален стаж и опит,включващ и периода,в който е изповядана процесната сделка и на които им е добре известен персоналния състав на нотариалната служба по това време,същите не са коментирали в мотивите на решението си въпросът за съблюдаване на изискуемата форма при договора за дарение,заявен като основание на правото на собственост на ищеца.Процесуалният въпрос,който се поставя в тази връзка е:В случая на спор,при който спорното право се претендира на основание на формална сделка,длъжен ли е въззивният съд да упражни служебен контрол по отношение на изискването за форма и без направено искане на страните?Фактическото разрешаване на повдигнатия въпрос,дадено с мълчанието на съда по него е в противоречие с отменителните основания на ВКС при предходното разглеждане на делото в касационната инстанция,дадени с решение 384/02.11.2011г.,постановено при условията на член 290 ГПК и представлява задължителна практика,както и с указанията ,дадени с т.10 на ТР №1/2010г. на ВКС.” Ответницата по касационната жалба М. Г. Т.,в писмения си отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. Преди всичко касаторите са длъжни да формулират в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,съгласно възприетото т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението им,тъй като би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Посочените от касаторите,въпроси в точка първо от изцяло цитираното им изложение,като такива от материалноправно естество,всъщност представляват възражение срещу легитимацията на ищцата,като в този смисъл такива не са направени в производството по делото,съгласно предвиденото за възможността на ответниците с оглед разпоредбите на ГПК.Още повече,че се излагат твърдения във връзка с извършени нотариални действия и се прилагат писмени доказателства в тази връзка с касационната жалба,които не са допустими в това производство,съгласно разпоредбите на процесуалния закон.Очевидно посочените като правни въпроси в тази част на изложението на касаторите са напълно неотносими към решаващите мотиви на съда.По своята същност,доводите изложени от касатора в тази връзка се явяват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК.Освен липсата на формулиран правен въпрос,който е разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда,респективно наличие на напълно неотносим такъв,което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,липсват и аргументи в жалбата за наличие на хипотезата на член 280 ал.1,т.3 ГПК,на която в края на т.1 касаторите се позовават/виж т.4 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС/. В точка втора от изложението на касаторите,цитирана изцяло по-горе,отново се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.1 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1,т.1 ГПК.Това е така,защото контрола за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се осъществи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.Наред с това формулираният като правен въпрос отново е напълно неотносим към решаващите изводи на съда,и касаторите сами заявяват,че съдът не се е произнасял по такъв въпрос,а що се отнася до цитираната задължителна съдебна практика ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК,т.10/а не 2010г.,както се сочи в изложението/, също е неотносима,тъй като е свързана с пределите на касационната проверка извън заявените в касационната жалба основания,постановено при действието на ГПК/отм/. Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд