Определение № 3883 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3358/2026 г.

Производството е образувано е по частна жалба (наименована възражение) на В. Г. Н. срещу Определение №395 от 19.02.2026 г. на Административен съд (АС) - Добрич по к.а.н.д. № 346/2025 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на В. Г. Н. срещу Решение №2405 от 18.11.2025 г. на АС - Добрич по к.а.н.д. № 346/2025 г., с което е оставено в сила Решение № 114 от 01.06.2025 г. на Районен съд (РС) - Добрич, по а.н.д. № 922/2024 г. Частният жалбоподател излага съображения срещу приетото в хода на производството пред РС – Добрич заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и срещу дължимите за нея разноски. Прави искане Решение №2405 от 18.11.2025 г. на АС - Добрич по к.а.н.д. № 346/2025 г., Решение № 114 от 01.06.2025 г. на РС - Добрич, по а.н.д. № 922/2024 г. и потвърденото с него наказателно постановление (НП) да бъдат отменени. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: С Решение № 114 от 01.06.2025 г. на РС - Добрич, по а.н.д. № 922/2024 г. е потвърдено НП № 24-1717-000436 от 24.04.2024 г. издадено от началник сектор в първо Районно управление на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Добрич, с което на В. Г. Н. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. С решението В. Г. Н. е осъден да заплати по сметка на РС – Добрич 300,00 лв. - възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената по делото СМЕ. С Решение №2405 от 18.11.2025 г. на АС - Добрич по к.а.н.д. № 346/2025 г., е оставено в сила Решение № 114 от 01.06.2025 г. на РС - Добрич, по а.н.д. № 922/2024 г. Решението на АС – Добрич е обжалвано от В. Г. Н.. В обжалваното в настоящото производство определение на АС - Добрич, в производство по чл. 213а, ал. 2 АПК, съдът е посочил, че РС - Добрич действа като въззивна инстанция, а АС - Добрич като касационна инстанция. Приел е, че оспореното с жалбата решение е окончателно, по аргумент на 223 АПК във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Счел е, че са налице законовите предпоставки на чл. 215, т. 4 АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. В определението не е взето предвид, че в случая не се обжалва акт на районен съд, а такъв на АС - Добрич. Предвид това посочената от съда разпоредба на чл. 213а, ал. 2 АПК не намира приложение, тъй като тя визира правомощия на първоинстанционния съд при наличие на основанията по чл. 215 АПК, а не на касационния съд при подадена жалба срещу друг негов акт. Тричленният състав на АС - Добрич не е функционално компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу постановеното от същия съд решение. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а жалбата на В. Г. Н. срещу Решение №2405 от 18.11.2025 г. на АС - Добрич по к.а.н.д. № 346/2025 г. следва да бъде изпратена на председателя на Седмо отделение на ВАС, за администриране. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение