Определение № 4452 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С определение № 4005 от 22.08.2025г., постановено по гр.д. № 1585/2025г. по описа на ВКС, III ГО е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 606 от 19.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Фен – Пласт Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 52675 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от множество увреждания на здравето и счупвания, получени вследствие трудова злополука, настъпила на 10.03.2022г. при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата. С окончателно определение № 4178/18.09.2025г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 от ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 606 от 19.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград не е допуснато. На 24.09.2025г. по делото е постъпила молба от „Фен-Пласт Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адв. Л. Г. – касационен жалбоподател и ответник по делото, обективираща искане за освобождаване на внесената от дружеството парична гаранция във връзка с искането за спиране в размер на 52675 лева, която да бъде възстановена по изрично посочена банкова сметка: [банкова сметка] при „Първа инвестиционна банка“ с титуляр „Фен – Пласт Трейд“ ООД. В писмено възражение от 29.09.2025г. насрещната страна С. В. Б. изразява становище, че паричната гаранция следва да бъде освободена след представено удостоверение от ЧСИ Ш. Д., че сумите по изп.д. № 512/2025г. по описа му са заплатени напълно. За да се произнесе по искането, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Искането за освобождаване на парична гаранция изхожда от активно легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от заявеното искане и е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е основателно по съображения, както следва: От изготвена счетоводна справка от счетоводството на ВКС е удостоверено, че към 22.08.2025г. сумата от 52675 лева е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС от вносителя „Фен – Пласт Трейд“ ООД и е налична по същата сметка /л. 191 от делото/. От придружаващите молбата писмени доказателства се установява, че с платежно нареждане от 23.09.2025г. „Фен – Пласт Трейд“ ООД е наредил по посочена от ищеца в исковата молба банкова сметка [банкова сметка] в „Обединена българска банка“ сумата от 52 744.70 лева с основание на превода „главница и лихви по гр.д. № 768-2023“, както и с платежно нареждане от 19.09.2025г. е наредил по същата банкова сметка сумата от 23 085.16 лева с основание на превода „законна лихва по решение гр.д. № 768-2023“. От съдържанието на представено с молба от 02.10.2025г. от „Фен – Пласт Трейд“ ООД съобщение изх. № 13597/25.09.2025г. от ЧСИ Ш. Д., рег. № 796 до дружеството се установява, че по молба на С. Б. е образуваното изп. № 20257960400512 въз основа на изпълнителен лист издаден на 25.08.2025г. по гр.д. № 700/2024г. на ОС – Благоевград срещу „Фен – Пласт Трейд“ ООД. По това дело са постъпили две молби/уведомления от взискателя за извънсъдебно погасяване на задължението, предмет на изпълнителното дело. Предназначението на внесената по сметка на ВКС парична гаранция е да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на ТР № 6/23.10.2015г. по тълк.д. 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, а сумата е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, каквато хипотеза в случая не е налице. В практиката на ВКС се приема, че обезпечението се освобождава и когато се докаже, че присъденото с решението парично вземане е доброволно изпълнено или принудително събрано от длъжника, тъй като с това се постига пълно удовлетворяване на кредитора, което води до отпадане на необходимостта от задържане на обезпечението, което е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото вече в сила осъдително решение. При осъществяване на тези факти освобождаването на обезпечението се постановява в полза на лицето, което го е предоставило. В разглеждания случай от приетите писмени доказателства се установява, че еднопосочни са изявленията на двете страни, а и от представените от молителя платежни документи се доказва, че паричното задължение, което молителят „Фен – Пласт Трейд“ ООД е осъдено да изпълни с влязлото в сила към настоящия момент въззивно решение е погасено чрез извършеното в полза на кредитора С. В. Б. доброволно плащане. Настъпването на този факт не се оспорва по делото, а се признава от кредитора съобразно представените доказателства. След като вземането на ищеца е удовлетворено, е отпаднала нуждата от обезпечение на присъденото вземане. Следователно са осъществени предпоставките за освобождаване на предоставеното от „Фен – Пласт Трейд“ ООД обезпечение, поради което настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна и гаранцията следва да бъде освободена. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение