Определение № 26 от 14.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 271/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалните пълномощници на М. О. Б. и Б. О. Б., против решение № 12433 от 03.12.2020 г. по в.гр.д. № 2051/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, ХII състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 8/13.03.2020 г. по т.д.№ 214/2019 г. на Софийския окръжен съд, са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗД БУЛ ИНС АД за заплащане на сумата от по 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат – А. О. Б., починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2014 г. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на формирания извод, че ищците нямат право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на починалия им брат. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което исковете да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2016 г. и с присъждане на разноските за всички инстанции. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Материалноправно легитимирани ли са братя, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия си при ПТП брат и търпели продължителни болки и страдания поради създадена особена близост и следва ли този конкретен случай да попада в изключението, посочено в ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, когато тези права са възникнали за тях преди датата на приемане на посоченото тълкувателно решение; 2. При какви обстоятелства е налице особено дълбока и трайна емоционална връзка между братя, отличаваща се от нормалните отношения между близки, която да е обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет от обичайните; Следва ли тези взаимоотношения и връзки да попадат в изключението, посочено в ТР № 1/21.06.2018 г. Като допълнителни предпоставки за достъп до касация, освен противоречието с цитираното тълкувателно решение, се навеждат – противоречие с актове на Съда на Европейския съюз и значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед Директива 2009/103/ЕО, Директива 2012/229/ЕС, решението на СЕС по дело С-277/2012 г. /че близките членове на семейството попадат в дефиницията на чл.2, § 1, б.Б от Директива 2012/229/ЕС/; както и решения на ВКС и други съдилища. Против касационната жалба е подаден писмен отговор от ответника ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на доводите и оплакванията в нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основанията на закона за допускане на исканото обжалване, по следните съображения: Формулираните от касаторите въпроси не могат да се определят като правни по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г., т.1, като са относими изцяло към обосноваността и правилността на решаващия извод на съда относно материалноправната легитимация на ищците. Първият изхожда от фактически изводи, обратни на формираните в обжалваното решение, а вторият касае отново факти и обстоятелства от казуистично естество. Въпросите се свеждат до това, дали съдът правилно е приложил указанията на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, с оглед конкретните факти по делото, за което касационният съд може да се произнесе единствено в производство по чл.290 ГПК, при наличие на основание за достъп до касация. В настоящата фаза на процеса, съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, липсата на надлежен правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване, е достатъчна за формиране на извод за неоснователност на отправеното в този смисъл искане, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните селективни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Ответникът по касация не претендира разноски и не представя доказателства за сторени такива. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение