Определение № 9783 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Я. К., действащ като малолетен чрез своя законен представител и баща Я. Д. К., чрез пълномощника си адв. Петрова, срещу определение № 17716 от 23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4808/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Кръстева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от законния представител на А. Я. К. срещу заповед № РА50-792/11.10.2018 г. на главния архитект на Столична община. С нея е разрешено изработване на подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 04234.6992.10 по КККР на [населено място], район „Панчарево“. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че заповедта представлява акт по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, който предвид разпоредбата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ е изключен от съдебен контрол. На основание чл. 159, т. 1 АПК оставя оспорването без разглеждане и прекратява производството по делото. В допълнение излага съображения, че в случая жалбоподателят не попада и в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, тъй като имотите - негова собственост не са предмет на оспорения акт и не са съседни на имота в обхвата на разработката. Определението е неправилно. Съдът се произнася по нередовна жалба, без да е изяснен предмета на оспорване. В жалбата до съда се твърди, че заповед № РА50-792/11.10.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която е разрешено изработването на проект за ПУП – ПРЗ в териториален обхват: ПИ с идентификатори 04234.6992.10 и 04234.6992.11 по КККР на [населено място] в нов кв. 43в и изменение на плана за улична регулация, има издадени множество заповеди за допълване. Правния си интерес от оспорването жалбоподателят като собственик на ПИ с идентификатор 04234.6992.2 обосновава с отнемането на част от него за улица, предвидена с оспорената заповед. Видно от данните в административната преписка е издадена заповед № РА50-980/28.11.2022 г. С нея се допълва заповед № РА50-792/11.10.2018 г. на главния архитект на Столична община, допълнена със заповед № РА50-513/25.05.2022 г., като се разрешава да се изработи проект за ПУП – ПРЗ за ПИ с идентификатор 04234.6992.12 за създаване на нов УПИ II-11,12 „за жс“. Видно от разпоредителната част на заповед № РА50-980/28.11.2022 г., първоначалната заповед от 11.10.2018 г. е допълнена със заповед № РА50-513/25.05.2022 г., с която се разрешава изработването на проект за ПУП – ПРЗ на ПИ с идентификатори 04234.6992.10 и 04234.6992.11 по КККР на [населено място], нов кв. 43в, изменение на плана за улична регулация при о.т. 213ж, план за улична регулация от о.т. 213ж - 215 (нова) - 216 (нова) - 217 (нова) - 218 (нова) - 219 (нова) до о.т. 220 (нова) и свързаното с това изменение на контактен УПИ XVIII-573, кв. 43а, район „Панчарево“. Заповедта от 25.05.2022 г. не е изискана от съда и не е приложена по делото. Видно от твърденията в жалбата до съда оспорващият основава своя правен интерес именно на тази заповед относно допуснатото изменение на плана за улична регулация и предвиждането на нова улица. В случая съдът е следвало да даде указания на оспорващия да уточни кой административен акт обжалва и да събере административната преписка в цялост предвид данните за двукратното допълване на първоначалната заповед от 11.10.2018 г., след което да се произнесе по допустимостта на оспорването. В случая преценката за наличие на акт по чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, който е изключен от съдебен контрол, е извършена при неизяснен предмет на оспорването, без да е съобразено издаването на последващи заповеди, с които се разширява териториалния обхват на разработката, вкл. и с допускане изработването на проект за изменение на уличната регулация, за което жалбоподателят твърди, че засяга негов имот. Отговорите на въпросите относно характера на акта и дали оспорващият притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ са обусловени от уточняването на предмета на обжалване, каквото в случая не е направено. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да се отмени и делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да изиска цялата административна преписка, вкл. и да събере данни налице ли е заповед за одобряване на проекта за ПУП – ПРЗ, изработването на който е разрешен със заповед № РА50-792/11.10.2018 г., допълнена със заповеди от 25.05.2022 г. и от 28.11.2022 г., както и да остави жалбата без движение, като даде указания на оспорващия да конкретизира административния акт, който оспорва. В зависимост от направеното уточнение съдът следва са извърши проверка на допустимостта на оспорването на основанията по чл. 159 АПК, съответно да се произнесе по неговата основателност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,