Определение № 61 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 509/2012 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 НПК. С разпореждане № 302 от 29. 02. 2012г., постановено по НАХД № 1343/ 2012г., съдията- докладчик при Районен съд- гр.Пловдив, 23 наказателен състав, е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 2 НПК. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с обстоятелството, че пострадал от престъплението е съдия С. З.- Председател на РС- гр.Първомай, който също, както и РС-гр.Пловдив, е в съдебния район на Пловдивския окръжен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 2 НПК, съгласно която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, в хипотезата, когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. В случая пострадалият от престъплението е съдия от районен съд, в обхвата на съдебния район на ОС- гр.Пловдив, който е компетентен да разгледа делото като въззивна инстанция по правилата на функционалната подсъдност. Това налага и провеждането на първоинстанционното производство по делото да се осъществи в районен съд, извън съдебния район на ОС- гр.Пловдив. Предвид наличното основание за промяна на местната подсъдност по чл. 43, т. 2 НПК, е безпредметно обсъждането на съображенията, изложени в разпореждането, че съдиите от РС- Пловдив се намират в колегиални отношения с пострадалия по делото. При тези данни ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр.Пазарджик, който е извън съдебния район на ОС- гр. Пловдив и териториално отстои на неголямо разстояние от гр.Пловдив, поради което и разглеждането на конкретното наказателно дело от него би създало минимални затруднения за страните и участниците в процеса. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение