Определение № 80 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 284/2018 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2576 от 11.12.2017 г., постановено по т. д. № 2417/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 1300 от 27.02.2017 г. по т. д. № 6251/2016 г. на Софийски градски съд е осъдена [фирма] да заплати на О. М. А. на основание чл.57, ал.1 З. сумата 34 750.92 лв. - стойност на неразрешени платежни операции, представляващи изпълнение на парични преводи на дата 27.01.2015 г. чрез електронно банкиране в е-fibank от сметка за свободен депозит с IBAN B. и разплащателна сметка IBAN B., ведно със законната лихва от 19.05.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4 417.63 лв. - лихва за забавено плащане за периода 18.02.2015 г. - 18.05.2016 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 8 851 лв. - разноски по делото. Въззивното решение е обжалвано от [фирма] с касационна жалба вх. № 1523/26.01.2018 г., подадена в преклузивния едномесечен срок за обжалване по чл.283 ГПК. Към жалбата са приложени изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, пълномощно и документ за внесена държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от ТДТССГПК. С молбата за спиране е представено преводно нареждане от 25.01.2018 г., от което се установява, че молителят е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 48 019.55 лв. с посочено основание на превода „обезпечение за спиране на изпълнение по решение 2576/12.11.2017 г. на САС”. Изготвена е служебна справка, с която е удостоверено, че внесената сума е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 25.01.2018 г. При така изложените обстоятелства настоящият състав приема, че молбата за спиране на изпълнението е основателна, тъй като са налице предпоставките на чл.282, ал.2, т.1 ГПК - срещу молителя е постановено осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с редовна касационна жалба в срока по чл.283 ГПК и е внесено надлежно обезпечение в размер на присъдената с решението сума. В съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнението на решението следва да бъде спряно в частта относно присъдената главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска, и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД. В частта за разноските въззивното решение не подлежи на изпълнение преди да е влязло в сила, поради което по отношение на присъдените с него разноски чл.282, ал.2 ГПК не намира приложение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,