Определение № 9396 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Н. Ц. и С. В. Ц., двамата от гр. Своге, чрез адв. Иванова, срещу протоколно определение от 19.03.2025 г., постановено по адм. д. № 940/2024 г. по описа на Административен съд –София област, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед №1011/14.06.2024 г. на кмета на Община Своге и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Ответникът – кмет на Община Своге, чрез адв. Цветкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – частично основателна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. Ц. и С. Ц. срещу заповед №1011/14.06.2024 г. на кмета на Община Своге и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3, поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса от 10лв за всеки от двамата жалбоподатели. Определението е частично неправилно. Видно от документите по делото, съдът е сезиран с жалба от Н. Ц. и С. Ц. против заповед №1011/14.06.2024 г. на кмета на Община Своге за премахване на изградена в чужд имот без разрешение за строеж, неподходяща по местонахождение и разположение „стопанска масивна сграда“, находяща се в УПИ V-„за озеленяване и водни площи“, кв. 119 по ПУП на гр. Своге, собственост на „АЙ ГРУП“ ЕООД с управител Р. П. Д.. С разпореждане №86 от 09.01.2025 г., Административен съд- София област е констатирал, че не е изпълнено изискването на чл. 151, т. 3 АПК – по делото не е представена квитанция за внесена държавна такса от единия от жалбоподателите, поради което е оставил без движение жалбата и е указал на С. Ц. в седмодневен срок от получаване на съобщението да внесе по банковата сметка на Административен съд София – област държавна такса в размер на 10 лева. На 22.01.2025 г. Ц. е получила лично даденото от съда указание, като на 29.01.2025 г. по делото е депозирана молба от другия жалбоподател Н. Н. Ц., доставена от „Български пощи“ ЕАД, с приложена разписка № 0200024518986052 за извършен паричен превод в размер на 10 лева с наредител В. Н. Ц. (трето лице) по сметка на Административен съд София-област със задължено лице Н. Н. Ц.. Правилно съдът приема, че по отношение на жалбоподателя С. Ц. не е налице изпълнение на дадените указания с разпореждане №86 от 09.01.2025 г. Съответствието на жалбата с изискванията за форма, предвидени в чл. 150 и чл. 151 АПК е условие за надлежното упражняване на процесуалното право на оспорване. Разпоредбата на чл. 158 АПК поставя задължение на съда да провери дали жалбата отговаря на законовите изисквания и в случай на констатирани нередности следва да уведоми жалбоподателя за отстраняването им в седмодневен срок. След като правото на оспорване не е упражнено в предвидената форма е налице процесуална пречка за допустимостта на производството, което обуславя приложимостта на установената неблагоприятна последица, свързана с оставяне на жалбата без разглеждане, респ. - прекратяване на това основание на образуваното съдебно производство. Определението обаче е неправилно в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. Ц. и е прекратил производството по делото спрямо него. Видно от приложените към жалбата документи, жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса и съдът дължи произнасяне по нея. Следва да се отбележи, че подадената жалба не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК, а именно: не е подписана от жалбоподателите. Посочената нередовност на жалбата подлежи на отстраняване по реда на чл. 158, ал. 1 АПК от Н. Ц.. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, второ отделение приема, че частната жалба е частично основателна, а атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. Ц. срещу заповед №1011/14.06.2024 г. на кмета на Община Своге и производството по делото е прекратено по отношение на него, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част определението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,