Определение № 476 от 15.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 460/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 233 от 18.ІV.2011 г. по ч.гр.д. №252/ 2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено Разпореждане за незабавно изпълнение № 89 от 26.І.2011 г. по ч.гр.д.№ 27/2011 г. на Районен съд - Генерал Тошево и е обезсилен издадения изпълнителен лист в полза на [фирма] - [населено място] срещу И. И. И. - от [населено място].Т. за 159 828.69 лв. - обезщетение за забавено плащане на суми по Споразумение от 19.ХІІ.2008 г. и за 6797 лв. - разноски, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят не сочи разрешеният по делото релевантен правен въпрос, нито поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Иска определението да се отмени. Ответникът по частната жалба И. И. И. - от [населено място].Т. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като недопустима и евентуално поддържа и съображения за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: Частната жалба е недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени изчерпателно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК - на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън тези случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело, затова не е определение от посочените в чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение