Решение № 107 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2015 г.
ВАСVIII отделение06.01.2017 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5484/06.08.2015 г., постановено по адм. д. № 9673/2014 г., по описа на Административен съд - С. град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 107 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Д., чрез пълномощника си адв. Петров, срещу решение № 5484/06.08.2015 г., постановено по адм. д. № 9673/2014 г., по описа на Административен съд - С. град /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 2181401056/26.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 1578/01.09.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП, с който на Б. А. Д. са определени задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): за 2009 г. - в размер 1392,84 лв. и съответната лихва, за 2010 г. - в размер на 1561,27 лв. и съответната лихва, за 2011 г. - в размер на 2462 лв. и съответната лихва, и за 2012 г. - в размер на 1326 лв. и съответната лихва. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, поради констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници за формиране на собствения капитал или за безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. От фактическа страна за установено съдът е приел, че за ревизирания период жалбоподателят е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като е декларирал доходи от свободна професия. При ревизията е извършена съпоставка на декларираните и получени от жалбоподателя доходи с имущественото му състояние - притежавано имущество и направени разходи. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и е достигнал до извода, че правилно в хода на ревизията са установени предпоставки за облагане при особения ред на чл. 122 от ДОПК. Този извод на съда не е разколебан и от заключениета на приетите по делото ССЕ, тъй като са изготвени въз основа на паричен поток, в който са включени приходи от суми, за който не се установява от доказателствата по делото да са реално постъпили в патримониума на жалбоподателя. Така съдът е приел, че правилно в хода на ревизията не е включен в началното салдо за 2009 г. полученият доход по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2003 г., тъй като се твърди да е получена през 2003 г. - извън 5-годишния период, приет за разумен с оглед формиране на началното салдо. Приел е, че липсват доказателства за начина на съхранение и неизползване на сумата, предвид данни за получени кредити през 2008 г. На следващо място е приел, че предвид представения в хода на съдебното обжалване предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 16.03.2004 г. и нотариален акт № 57 от 03.05.2004 г. за извършена замяна, сумата от 5135 лв., представляваща доплащане по предварителния договор за замяна на недвижими имоти, следва да участва при формиране на изходното салдо, тъй като получаването й е доказано, съгласно т. 12 от предварителния договор. Сумата от 14875 евро, съдът е приел, че не следва да бъде включена, тъй като в нотариалния акт не е уговорено доплащане. Въпреки изрично указание, жалбоподателят не е представил допълнителни доказателства в тази насока. Не е кредитирано твърдението за получена сума по договор за потребителски кредит № 217152/18.01.2007 г. на съпругата на жалбоподателя за 4500 лв., тъй като не е представен по делото, и са приети за установени като получени сумите по договори за банков кредит на жалбоподателя и съпругата му - № 59150/07.08.2008 г. за 65510,53 лв. и № 62785/19.09.2008 г. за 10934,55 лв. В разходната част са включени разходи за издръжка на живот за домакинство за периода от 2004 г. до 2008 г. по статистически данни на НСИ, покупка на офис № 26 в Л. център, за сумата 65510,53 лв. съгласно нотариален акт № 18 от 21.08.2008 г. и справка от Службата по вписванията, разходи за покупка на зъболекарски стол съгласно РКО от 23.09.2008 г. за авансово плащане в размер на 15797,24 лв. и РКО от 23.09.2008 г. за частично плащане в размер на 7350 лв., издадени на името на жалбоподателя. При извършени изчисления съдът е приел, че се получава отрицателно начално салдо от 19196,76 лв., при възприемане на което би се влошило положението на жалбоподателя, поради което е възприел началното салдо посочено от Директора на Дирекция "ОДОП"С., а именно 3761 лева за домакинството на жалбоподателя. Относно получено дарение в размер на 22000 лв., за които се твърди, че са спестени от майката на жалбоподателя., съгласно представена от нея декларация, съдът е приел, че липсват категорични доказателства било ли е извършено предаване на сумата, при липса и на договор. Представената декларация не удостоверява реалното предаване на паричната сума, тъй като е частен свидетелстващ документ и се ползва с формална доказателствена сила. Не на последно място съдът е приел, че от събраните в хода на ревизията данни се установява, че лицето не е имало финансова възможност да предостави процесната сума, а продажбата на недвижим имот, като извършена през 2002 г., при липсата на доказано съхранение във времето на получената продажна цена, не позволява да се приеме, че сумата е била разполагаема и запазена до 2008 г. По същите съображения съдът е приел, че не е предоставена и сумата от 34000 лв. в брой, за която се твърди да е дарена през м. юни 2010 г. При така установеното съдът е приел, че органът по приходите е анализирал всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и преди всичко т. 14, предложение първо и второ ДОПК, като е определил обичайния размер на разходите за живот и издръжка, използвайки обобщените данни от годишника на Националния статистически институт - относно общия разход на домакинствата за ревизирания период. В случая са вети предвид и доказателства за реално осъществени разходи, като са извадени групите разходи за разнообразни стоки и услуги. На следващо място съдът е приел, че при липса на други доказателства, правилно в хода на ревизията е приложена Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени приетите по делото доказателства, както събраните в хода на ревизията, така и представените за първи път в хода на съдебното обжалване и въз основа на съвкупния им анализ правилно са установени фактите по делото, които се възприемат изцяло от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент е начина на определяне на началното салдо на касатора, т. е. наличните парични средства, с които е разполагал към 01.01.2009 г. Настоящият състав намира, че правилно съдът е изключил от паричния поток, получения доход по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2003 г., тъй като се твърди да е получен през 2003 г. - извън 5-годишния период, приет за разумен в хода на ревизията. Неоснователен е довода на касатора, че сделката е извършена през м. 11.2003 г., поради което периода е 5 години и 32 дни. Действително в приетия от органа по приходите за разумен 5 годишен период, липсват доказателства за извършени съществени разходи от касатора и домакинството му, но предвид факта, че през 2008 г. са получени два кредита от търговски банки, правилно в хода на ревизията е прието, че посочената сума не е била налична в началото на 2009 г. На следващо място правилно АС е приел, че съгласно представените в хода на съдебното обжалване предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 16.03.2004 г. и нотариален акт № 57 от 03.05.2004 г. за извършена замяна, следва да се приеме за доказано получаването на сумата от 5135 лв., съгласно т. 12 от предварителния договор. Сумата от 14875 евро, правилно съдът е приел, че не следва да бъде включена, тъй като в нотариалния акт не е уговорено доплащане, а довода в тази насока в касационната жалба и позоваване на практика на ВКС са неоснователни. Въпреки изричните указания на съда, жалбоподателят не е представил допълнителни доказателства за реално получаване на посочената в предварителния договор сума за доплащане. За целите на данъчното право, за да бъде включен един доход в паричния поток на лицето е необходимо да бъде доказано по безспорен начин неговото реално получаване, а не чрез "празнота в договорената воля". Правилно АС е приел, че органът по приходите е анализирал обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 14, предложение първо и второ ДОПК, като е определил обичайния размер на разходите за живот и издръжка, като е използвал обобщените данни от годишника на Националния статистически институт - относно общия разход на домакинствата за ревизирания период. В тази насока не следва да бъде споделен довода на касатора, че паричния дефицит на касатора за 2011 г. и 2012 г., следва да бъде коригиран в посока на намаление с разходите за живот по данни на НСИ, калкулирани за периода 2009 г. до 2011 г., тъй като в хода на ревизията са взети предвид и доказателства за реално осъществени разходи, като от данните на НСИ, публикувани за съответните години, са извадени групите разходи за разнообразни стоки и услуги. Както правилно е приел АС, приходният орган разполага с правомощието да ангажира доказателства, с които да установява и по косвен начин твърденията си, вкл. позовавайки се на статистическа информация, която, макар и обобщена, да служи като изходна база за определяне на реалните разходи за живот в страната. Статистически данни от НСИ, макар и усреднени, обективно се доближават до действителните разходи за живот на ревизираното лице. Особеният ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. В тези случаи в резултат от проявлението на някой от фактите, визирани в чл. 122, ал. 1 от кодекса е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение. Същността на особеното ревизионно производство е да се установят и анализират относимите към ревизирания субект обстоятелства-критерии, за да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, поради което и при наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК в тежест на ДЗЛ е да установи твърдяните от него факти, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Ангажираните ССЕ не установяват различни от приетите от съда факти, тъй като са изготвени въз основа на поставени от касатора задачи и с включени в паричния поток средства, за които не са ангажирани доказателства относно реалното им получаване. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение поради липса на конкретизиране на размера. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, който съгласно мотивите на същото решение може да е инкорпориран в жалбата или исковата молба, като част от нея. В конкретния случай искането е направено в хода по същество от представляващия дирекцията - юрк. Николова, без да е конкретизирано по размер, а евентуално се има предвид минималния по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липса на представен списък и преди всичко конкретен размер на претенцията, същата е неоснователна. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК