Определение № 1240 от 06.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Байраков срещу определение № 8088 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 8311/2022 г. по описа на Административен съд–София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по искане вх. № 812105-28/08.07.2022 г. за заличаване на лични данни и производството по делото е прекратено. Частният жалбодател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради необоснованост на направените изводи, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска да бъде отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – Министърът на вътрешните работи с указания за възможността в тридневен срок от получаването й да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 8088 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 8311/2022 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на Е. Байраков против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по искане вх. № 812105-28/08.07.2022 г. за заличаване на лични данни и е и е прекратено производството по делото. Административният съд е прекратил производството по делото, защото е приел, че не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд в предвидената от закона форма и след сезиране с жалба от лице с правен интерес. Същото е и правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в него. От доказателствата по делото безспорно е установено, че със заповед № 8121з-1110/08.10.2019 г. Министърът на вътрешните работи е утвърдил „Вътрешни правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи (МВР) по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в МВР“. Съгласно чл. 6 от същите администратор на личните данни, обработвани в МВР е министърът на вътрешните работи, а съгласно чл. 10 по заявленията за достъп до лични данни или за изтриване, коригиране, допълване или ограничаване на обработването им, обработването на които не отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД и/или ЗМВР се произнася министърът или изрично упълномощено от него лице в срок от два месеца от постъпване на заявлението, когато е за упражняване на права по Глава осма ЗЗЛД. Със заповед № 8121з- 1111/08.10.2019 г. министърът е оправомощил да разглеждат и да се произнасят по постъпили от субектите на лични данни за упражняване правата им по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 53-56 ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно на чл. 68 ЗЗЛД, посочени в заповедта длъжностни лица в системата на МВР, като по т.1.6 е посочен и Директорът на СДВР. По делото безспорно е установено, че искането на Байраков е изпратено по компетентност на директора СДВР, съобразно утвърдените вътрешните правила и делегираните правомощия. При така установените факти следва извод, че Министърът на вътрешните работи, който е делегирал правомощията си за произнасяне по направени искания за заличаване на лични данни, обработвани от МВР не би могъл да формира мълчалив отказ, тъй като произнасянето по заявлението на Байраков е следвало да бъде от компетентния по силата на делегиране на правомощията орган, на когото е препратено и на когото са делегирани правомощията от администратора на лични данни – министърът. Предвид изложеното настоящият състав намира, че определението е правилно като краен резултат – в случая не е налице формиран мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи по подаденото от Байраков заявление вх. № 812105-28/08.07.2022 г., тъй като същото е изпратено за произнасяне от друг орган – директорът на СДВР, при което законосъобразно жалбата му е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение