Определение № 9628 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на областния управител на област София, чрез процесуален представител, главен юрисконсулт Бачева, срещу определение № 21939 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12019/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение № 13873 от 22.04.2025 г., в частта за разноските. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му, като се постанови ново, с което да бъдат намалени присъдените разноски по делото. Ответната страна М. Б. К., чрез процесуалния си представител адвокат Динева взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 13873 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 12019/2024 г. по описа на Административен съд – София-град съдът е отменил мълчалив отказ на областния управител на област София за извършване на административна услуга по заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка и е осъдил Областната администрация на област София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1010 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на спора и представените доказателства, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е счел за неоснователно, тъй като не са налице условията за неговото намаляване съобразно указанията на СЕС по дело С-438/22 и същото е в рамките на минимума предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на областния управител на област София, да бъде изменено постановеното по делото решение № 13873 от 22.04.2025 г. в частта за присъдените разноски в полза на К.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с подаденото искане се цели преразглеждане на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Определението е валидно, допустимо и правилно. В случая сторените по делото разноски в първоинстанционното производство от жалбоподателя са внесена държавна такса в размер на 10 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Правилно административният съд не е уважил направеното от ответната страна възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая правната помощ се изразява в изготвяне и подаване от процесуалния представител на жалба до съда и явяване в съдебно заседание на 19.03.2025 г., в което е взел активно участие, който обем изрично е посочен и в договора между страните от 20.11.2024 г. След като е договорено и реално осъществено процесуално представителство, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, на която се е основал административния съд е приложима. Настоящата инстанция намира, че дължимите се в случая разноски за адвокатско възнаграждение с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. правилно са определени в размер на 1000 лева. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение